Бернар Вербер
Денят на мравките (180)

180. Целта е близко

Всичко е изпълнено с шумове, миризми и топлина. Няма съмнение, че тук живеят Пръсти.

103-ти приближава до зоната на шумовете и вибрациите, като се старае да не се изгуби в дебрите на дебелия червен мокет. Пътят му е осеян с меки препятствия. По земята се валят множество пъстри парчета тъкан.

Последният кръстоносец се изкачва по сакото на Жак Мелиес, после по панталона, продължава пътя си, тъпчейки черно копринено костюмче, напредва по ризата на полицая, по-нататък се катери и се спуска по стръмните склонове на сутиена, захвърлен от Летиция Уелс. Накрая достига до зоната на сътресения.

Пред него виси част от плетената покривка за легло. Катери се по нея. Колкото по-нагоре се изкачва, толкова по-силни стават трусовете. Носи се мирис на Пръсти, топлина на Пръсти, шумове на Пръсти, те са горе, в това няма съмнение. Най-после ще ги види. Той отваря пашкула от пеперуда и измъква съкровището. Мисията Меркурий е към своя край. Покатерва се на леглото.

Да става каквото ще.

 

 

Летиция Уелс притвори теменужените си очи. Чувстваше как енергията янг на нейния приятел се смесва с нейната енергия ин. Слетите им тела танцуваха равномерно. Тя отвори очи и подскочи. Точно пред носа й се намираше мравка, която държеше в протегнатите си челюсти сгънато парченце хартия!

Тази гледка съвсем основателно я разсея. Тя престана да се движи, изви тялото се и се измъкна.

Жак Мелиес бе изненадан от това внезапно прекъсване.

— Какво става?

— Върху леглото има мравка!

— Сигурно е избягала от терариума. Стигат ни толкова мравки за днес. Изгони я и да продължим докъдето бяхме стигнали!

— Не, почакай, тази не е като другите. В нея има нещо необикновено.

— Да не е някой от роботите на Артюр Рамирес?

— Не, това си е жива мравка. Може да не повярваш, но тя държи в челюстите си сгъната хартийка и сякаш иска да ни я даде!

Комисарят измърмори нещо, но склони да провери информацията. И наистина видя мравка, която носеше сгънато парче хартия.

 

 

103-ти забелязва пред себе си кораб, пълен с Пръсти.

Обикновено животното Пръсти се състои от две стада по пет Пръста. Само че това тук трябва да е по-висше, защото е по-едро и разполага не с две, а с четири стада по пет Пръста. Това прави двадесет Пръста, които стърчат от някаква розова основа.

103-ти пристъпва напред и подава писмото с челюстите си, като се опитва да преодолее естествения страх, който му внушават тези невероятни туловища.

Спомня си битката срещу Пръстите в гората и изпитва желание да побегне с всички сили. Ала би било твърде глупаво да отстъпи тъкмо когато е достигнал целта.

 

 

— Хайде, опитай се да разбереш какво държи в челюстите си.

Жак Мелиес протегна много бавно ръка към мравката. Прошепна:

— Сигурна ли си, че няма да ме ухапе или да ме напръска с мравчена киселина?

— Само не ми казвай, че се страхуваш от една малка мравка! — отвърна му също така шепнешком на ухото Летиция.

 

 

Пръстите приближават и страхът завладява 103-ти. Припомня си уроците, които е получил в Бел-о-кан като съвсем малък. Когато сте изправени пред хищник, трябва да забравите, че той е по-силният. Мислете за друго. Запазете спокойствие. Хищникът винаги очаква, че ще побегнете, и възприема поведение, съответстващо на вашето бягство. Ала ако невъзмутимо останете на място, лице в лице с него, без да показвате уплаха, той се стъписва и не смее да нападне.

Петте Пръста уверено се приближават към него.

Те ни най-малко не изглеждат стъписани.

 

 

— Само да не я изплашиш! Чакай, по-бавно, инак ще избяга.

— Сигурен съм, че щом не мърда, това значи, че чака да се приближа съвсем, за да ме ухапе.

Въпреки това той продължи да плъзга ръката си с бавно и отмерено движение.

 

 

Пръстите, които се приближават към него, изглеждат лениви. Никакъв признак за враждебност. Внимание! Това може би е клопка. Ала 103-ти се е заклел да не бяга.

Не бива да се боя. Не бива да се боя. Не бива да се боя. Хайде де — мисли си той, — дошъл съм от толкова далеч, за да се срещна с тях, а ето че сега, когато са пред мен, имам едно-единствено желание: да си плюя на шестте крака и да бягам! Смелост, 103-ти, вече влезе в съприкосновение с тях и въпреки това не си мъртъв.

Все пак никак не е лесно да гледаш как се приближават пет розови кълба, десет пъти по-големи от самия теб, и в същото време да си казваш, че в никакъв случай не бива да мърдаш.

 

 

— Полека, полека, не виждаш ли, че я плашиш: антените й непрекъснато треперят.

— Остави ме, тя започва да свиква с плавното приближаване на ръката ми. Животните не се боят от бавните и отмерени движения. Леко, леко, леко.

 

 

Щом Пръстите приближават на по-малко от двадесет крачки, 103-ти инстинктивно понечва да разтвори широко челюсти и да нападне. Ала в челюстите му се намира сгънатата хартийка. Устата му е заета и дори не може да хапе. Само антените му щръкват напред.

В главата му е каша. Трите му мозъка спорят и всеки се опитва да наложи своето мнение:

— Да бягаме!

— Никаква паника. Не сме дошли от толкова далеч за нищо.

— Ще ни смажат!

— Така или иначе, Пръстите са прекалено близко, за да можем да избягаме!

 

 

— Спри, тя умира от страх — заповяда му Летиция Уелс.

Ръката се закова. Мравката отстъпи три крачки и застина неподвижно.

— Виждаш ли, най-много се плаши, когато спра.

 

 

За момент 103-ти се надява Пръстите да се разколебаят, но те отново започват да настъпват. Ако не предприеме нещо, само след няколко секунди ще го сграбчат! 103-ти знае от опит какво значи едно перване с Пръсти. Спомня си, че пред неизвестното има две възможности: да действаш или да си потърпевш. И тъй като той не иска да е потърпевш, решава да действа!

 

 

Фантастично: мравката се покатери върху дланта му! Жак Мелиес бе възхитен. Ала мравката продължи да тича, използвайки ръката му като трамплин, за да скочи на рамото на Летиция Уелс.

 

 

103-ти пристъпва предпазливо. Тук се чувства по-добре, отколкото върху другия Пръст. Известно време анализира това, което вижда и усеща. Ако успее да се спаси, по-късно ще впише всичко върху зоологическия феромон, посветен на Пръстите. Любопитно е да си стъпил върху Пръст. Той представлява светлорозова плоска повърхност, набраздена от линии, а на равни интервали могат да се открият малки кладенци, пълни с пот, която издава сладникава миризма.

103-ти прави няколко крачки по заобленото рамо на Летиция Уелс. Тя не помръдва от страх да не смачка мравката. Насекомото се покатерва по шията, чиято копринена мекота го омайва. Стига до устата и с все сила вкопчва краката си в тъмнорозовите възглавнички. За известно време пропада в дясната ноздра на Летиция, която полага невероятни усилия, за да не кихне.

Мравката излиза от носа и се надвесва над сферата на лявото око. Това е нещо влажно и подвижно. Посред океан с цвят на слонова кост има теменужен остров. Не смее да пристъпи натам от страх да не залепнат краката й. И добре прави, защото някаква голяма мембрана, завършваща с черна четка, вече покрива очната сфера.

103-ти поема обратно по шията, сетне се мушва между двете гърди. Виж ти, тук има много лунички, в които се препъва! Сетне, възхитен от нежната тъкан на гърдите, решава да изкачи едното зърно, чийто розов връх е грапав. Спира на върха, за да си вземе някои бележки. Знае, че се намира върху Пръст, който се е съгласил да бъде посетен. Жиуликанците имат право. Тези Пръсти наистина не са агресивни. От върха на гърдата се открива чудна гледка към другата гърда и към долината на корема.

Той се спуска, като се любува на тази светла, топла, кадифена повърхност.

 

 

— Не мърдай, приближава се към пъпа ти.

— Опитвам се, но много ме е гъдел.

 

 

103-ти попада в кладенеца на пъпа, излиза оттам, устремява се по дългите бедра, катери се по коляното, сетне слиза по глезена и отново се изкачва по склона на ходилото.

Там открива пет малки дебели изродени Пръста, чиито върхове са оцветени в червено. Връща се обратно по крака. Спринтира по прасците, плъзга се по бялата гладка кожа. Припка по тази топла, розова и мека пустош. Отминава коляното и се изкачва нагоре по бедрата.