Бернар Вербер
Денят на мравките (176)

176. Един свръхестествен свят

103-ти слиза от мивката, промъква се покрай прахосмукачката, поема по коридора, покатерва се по един стол, после по стената, скрива се зад една картина, излиза оттам, спуска се обратно, пропълзява по стръмните стени на клозетната чиния.

На дъното има малко езерце, но на него не му се ще да слиза дотам. Отива в банята, улавя ментовата миризма на една недобре затворена туба паста за зъби, сладникавото ухание на лосиона за след бръснене, покатерва се по калъп марсилски сапун, плъзва се в шишенцето с яйчен шампоан и за малко не се удавя.

Видял е достатъчно. В това гнездо няма и следа от Пръсти.

Продължава пътя си.

Сам е. Казва си, че олицетворява най-простия и кратък завършек на кръстоносния поход. В края на краищата всичко се свежда до един индивид. И все още има избор: да бъде „за“ или „против“ Пръстите.

Може ли 103-ти сам да ги унищожи всичките?

Разбира се, но няма да е лесно.

Веднъж вече бяха необходими три хиляди кръстоносци, за да бъде убит един-единствен от тези великани!

Колкото повече размишлява, толкова повече се убеждава, че трябва да се откаже от идеята да избие всички Пръсти на Земята.

Стига пред един аквариум с рибки и в продължение на няколко минути остава долепен до стъклото да наблюдава полета на тези странни разноцветни и безгрижни птици, изпъстрени с флуоресциращи петна.

103-ти се промушва след това под входната врата, поема по главното стълбище и изкачва един етаж.

Влиза в друг апартамент и отново захваща своите проучвания: баня, кухня, дневна. Попада под капака на един видеокасетофон и известно време броди сред електронните елементи, излиза оттам и отива в спалнята. Няма никой. На хоризонта не се вижда нито един Пръст.

Открива проход към сметопровода и изкачва още един етаж. Кухня, баня, дневна. Никъде никой. Спира, изплюва един феромон и записва върху него своите наблюдения относно нравите на Пръстите:

Феромон: Зоология

Предмет: Пръстите

Докладва: 103 683-ти

Година: 100 000 667-а

 

Изглежда, Пръстите притежават гнезда със сходно разположение. Това са просторни пещери в непробиваема скала. Имат форма на кубове и се редят една върху друга. Най-често тези пещери са топли. Таванът е бял, а подът покрит с нещо като цветна морава. Обитателите рядко се появяват в тях.

Излиза на балкона, катери се по фасадата, използвайки прилепващите възглавнички на краката си, и стига до друг апартамент, подобен на предишните. Тук най-сетне се появяват Пръстите. Той пристъпва напред. Те започват да го преследват, за да го убият. 103-ти едва успява да избяга, стискайки здраво своя пашкул.