Метаданни
Данни
- Серия
- Мравките (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le jour des fourmis, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Красимир Петров, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- billybiliana (2024 г.)
- Начална корекция
- WizardBGR (2024 г.)
- Допълнителна корекция
- billybiliana (2025 г.)
Издание:
Автор: Бернар Вербер
Заглавие: Денят на мравките
Преводач: Красимир Петров
Година на превод: 1995
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1995
Тип: роман (не е указано)
Националност: френска
Печатница: ДП „Абагар“
Редактор: Силвия Вагенщайн
ISBN: 954-529-063-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/21125
История
- — Добавяне
173. Епопея в един отходен канал
Катерят се по грапавия коридор. 103-ти стиска в челюстите си пашкула от пеперуда за мисията Меркурий. Изкачването е бавно. От време на време отгоре проблясва лъч, който осветява безкрайния тунел. Тогава хлебарките дават знак на мравката да се долепи до стената и да прибере назад антените си.
Те действително познават добре страната на Пръстите. Оказва се; че веднага след светлинния сигнал се чува страшен грохот и някаква тежка миризлива маса пада право надолу по отвесния коридор.
— Хвърли ли чувала с боклук в сметопровода, скъпи?
— Да. Беше последният. Не забравяй да купиш нов пакет, и то по-големи. Тези не събираха почти нищо.
Насекомите напредват, страхувайки се от нови лавини.
Къде ме водите?
Там, където искаш да отидеш.
Изкачват няколко етажа, сетне спират.
Тук е — казва старата хлебарка.
Ще дойдете ли с мен? — пита 103-ти.
Не. Хлебарките имат поговорка, която гласи: „Всеки с проблемите си“ Оправяй се, като си помагаш сам. Ти си твоят най-добър съюзник.
Като казва това, старата хлебарка му посочва една цепнатина в сметопровода, през която 103-ти ще излезе право върху кухненската мивка.
103-ти се вмъква, стискайки здраво пашкула.
Какво всъщност диря тук? — пита се той. Толкова се бои от Пръстите, а ето че се разхожда в самото им гнездо!
От друга страна, се намира толкова далеч от своя град, от своя свят, че по-добре да продължава напред и все напред.
Мравката крачи сред тази причудлива страна, където всичко има абсолютно правилни геометрични форми. Открива, че това е кухня, като изяжда троха хляб, попаднала на пътя й.
За да си придаде смелост, последният оцелял от кръстоносния поход подхваща белоканска песничка:
Идва моментът, когато
огънят среща водата,
небето среща земята,
високото ниското среща,
малкото среща голямо.
Идва моментът, когато
простото сложното среща,
триъгълник среща кръга,
а черното среща дъга.
Ала докато си тананика, усеща как страхът отново го обзема и крачките му стават колебливи. Когато огънят срещне водата, изригва пара; когато небето срещне земята, дъждът наводнява всичко; когато високото срещне ниското, ето ти световъртеж…