Бернар Вербер
Денят на мравките (171)

171. История с охлюв

Никола се въртеше в леглото.

— Мамо, не мога да си простя, че се представих за бог на мравките. Каква грешка! Как да я поправя?

Люси Уелс се надвеси над него.

— Кой би могъл да каже кое е добро и кое лошо?

— Разбира се, че е лошо. Толкова се срамувам. Направих най-голямата глупост, която може да си представи човек.

— Никога не се знае със сигурност кое е добро и кое лошо. Искаш ли да ти разкажа една история.

— Моля те, мамо!

Люси Уелс седна край леглото до сина си.

— Това е китайска приказка. Веднъж двама монаси се разхождали в градината на даоистки манастир. Внезапно единият зърнал на земята охлюв, който пресичал пътя им. Спътникът му тъкмо щял да го смачка по невнимание, когато онзи го спрял в последния момент. Навел се и вдигнал животинчето. „Погледни, за малко да убием охлюва. А в тази твар се съдържа живот и съдба, която трябва да изпълни своето предначертание. Този охлюв трябва да оцелее и да продължи да следва своите цикли на превъплъщение.“ И той внимателно оставил охлюва върху тревата. „Колко си безсъвестен! — възкликнал разгневено другият монах. — Спасявайки този глупав охлюв, ти поставяш под заплаха салатите, за които нашият градинар полага толкова грижи. За да спасиш някакъв си живот, ти похабяваш труда на един от нашите братя.“ Двамата започнали спор под погледа на трети монах, който минавал оттам. И понеже не можели да постигнат съгласие, първият предложил: „Нека разкажем този случай на нашия първосвещеник, който единствен притежава мъдростта да отсъди кой от двама ни има право.“ Явили се те пред първосвещеника, все така следвани от третия монах, който бил заинтригуван от случката. Първият разказал как спасил охлюва и по този начин съхранил един драгоценен живот, въплътил хиляди други бъдещи или минали битиета. Първосвещеникът го изслушал, поклатил глава, а сетне рекъл: „Постъпил си разумно. Правото е на твоя страна.“ Вторият монах подскочил. „Как така? Нима е редно да бъде спасен един охлюв, който съсипва салатите, унищожава зеленчуците? Напротив, трябваше да бъде смачкан, за да се запази градината, която всеки ден дава вкусни ястия за нашата трапеза!“ Първосвещеникът го изслушал, поклатил глава и отсъдил: „Вярно. Точно така е трябвало да постъпиш. Правото е на твоя страна.“ Тогава третият монах, който до този момент мълчал, пристъпил напред. „Но техните гледни точки са напълно противоположни! Как е възможно и двамата да имат право?“ Първосвещеникът дълго се взирал в него. Помислил, поклатил глава и обявил:

— Вярно. Ти също имаш право.

Под завивката успокоеният Никола леко похъркваше. Люси нежно придърпа одеялото над него.