Метаданни
Данни
- Серия
- Мравките (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le jour des fourmis, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Красимир Петров, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- billybiliana (2024 г.)
- Начална корекция
- WizardBGR (2024 г.)
- Допълнителна корекция
- billybiliana (2025 г.)
Издание:
Автор: Бернар Вербер
Заглавие: Денят на мравките
Преводач: Красимир Петров
Година на превод: 1995
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1995
Тип: роман (не е указано)
Националност: френска
Печатница: ДП „Абагар“
Редактор: Силвия Вагенщайн
ISBN: 954-529-063-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/21125
История
- — Добавяне
166. Енциклопедия
АНТРОПОМОРФИЗЪМ: Всички човеци мислят по един и същи начин, като свеждат всяко нещо до собствената си ценностна система. Правят го, защото са самодоволни и се гордеят със своите мозъци. Смятат се за логични, въобразяват си, че са разумни. Ето защо разглеждат всяко нещо от своята си гледна точка: интелигентността е качество, присъщо единствено на хората, също както съзнанието и въображението. Франкенщайн е олицетворение на мита за човека, способен да сътвори друг човек по свое подобие, също както Бог е сътворил Адам. Все същият калъп! Дори произвеждайки андроиди, човеците възпроизвеждат своя собствен начин на живот и поведение. Някой ден ще се сдобият може би и с президент робот, папа робот, но това ни най-малко няма да промени техния начин на мислене. А съществуват толкова други! Мравките ни дават пример за нов начин на мислене. Извънземните може би ще ни покажат и други.
Жак Мелиес въртеше небрежно дъвката из устата си.
— Всичко това е много интересно. Все пак има един въпрос, който ме притеснява във висша степен. Госпожо Рамирес, защо се опитахте да ме убиете?
— О! Отначало изобщо не се плашехме от вас, а от госпожица Уелс. Четяхме нейните статии и знаехме, че тя има кого да наследи. За вашето съществуване дори не подозирахме.
Мелиес започна да дъвче по-нервно, докато Жюлиет продължаваше:
— За да следим госпожица Уелс, внедрихме в нейния дом една от нашите механични мравки. Шпионинът донесе запис на вашите разговори и тогава разбрахме, че вие сте по-прозорливият от двамата. С вашата история за свирача на флейта от Хамелн бяхте твърде близко до истината. Ето защо решихме да ви пратим Глутницата.
— Вследствие на което бях обвинена аз. За щастие вие продължихте с убийствата…
— В ръцете на професор Мигел Синериас се намираше крайният продукт. Нашата основна цел бе да унищожим именно него.
— А сега къде е прословутата абсолютна отрова за мравки „Вавилон“?
— След смъртта на Синериас една от нашите мравешки бойни групи строши епруветката с веществото. Доколкото знаем, друго количество не съществува. Да се надяваме, че нови изследователи няма да стигнат един ден до същата идея. Едмон Уелс пише, че идеите витаели из въздуха… Добрите, както и лошите!
Тя въздъхна.
— Е, сега знаете всичко. Отговорих на всички ваши въпроси. Не скрих нищо.
Госпожа Рамирес протегна ръце, сякаш очакваше Мелиес да измъкне от джоба си чифт белезници.
— Можете да ме призовете, да ме арестувате, да ме затворите. Но ви моля, оставете моя съпруг на мира. Той е добър човек. Само че не можеше да си представи света без мравки. Опита се да спаси едно богатство на планетата, заплашено от шепа обезумели от славолюбие учени. Бъдете така добри, оставете Артюр на мира. Така или иначе, той вече е осъден от рака.