Бернар Вербер
Денят на мравките (162)

162. Произшествие по маршрута

Насекомите се подготвят за голямата офанзива. Гнездото на Пръстите е точно насреща и им отправя непосилно предизвикателство.

Войската на кръстоносците е изпълнена с решимост. Ще се бият докрай, защото това първо гнездо е символ. То не бива да им се опре. Легионите се подреждат по родове войски. Яхнал Големия рог, 103-ти предлага да нападнат на малки плътни карета, които ще се изтеглят встрани веднага при появата на Пръстите. Тази стратегия е използвана навремето срещу мравките джуджета в Битката на маковете с доста голям успех.

Всеки се измива. Разменят се последни трофалаксии. Подбудителите излъчват най-дивите си феромони.

Напред!

Редицата на последните петстотин и седемдесет кръстоносци потегля, страховита и неумолима. Пчелите прехвърчат над антените с извадено отровно жило. Бръмбарите тракат челюсти.

9-и смята да се опита да пробие дупка и да сипе там пчелна отрова. В крайна сметка това е единствената бойна техника, постигнала успех срещу Пръстите.

Започва се! Първата и втората редица на леката пехота тръгват, а фланговете им се охраняват от скокливи конници с тънки и дълги крака. Сборът от белоканци, зедибеинаканци, асколейнци и моксилуксунци съставлява великолепна армия. Бръмбарите искат да отмъстят за събратята си, смазани при удара с изникналата от нищото прозрачна стена.

Третата и четвъртата вълна нападатели също потеглят. Съставени са от лека и тежка артилерия. Никой досега не е успял да ги смути.

Петата и шестата вълна имат готовност да довършат умиращите Пръсти, като вкарват с челюсти в раните им пчелна отрова.

Никога по-рано войска от насекоми не се е сражавала тъй далеч от родните гнезда. Всички са наясно, че от изхода на тази битка вероятно зависи завладяването на всички периферни територии на планетата!

Впрочем това изобщо не е обикновена битка, а война, от чийто изход несъмнено зависи кой ще владее света. Победата ще покаже кой е истинският господар на тази планета!

9-и напълно съзнава това и видът на дръзко протегнатите му напред челюсти недвусмислено показва, че няма намерение да се шегува.

Кръстоносците са само на няколко хиляди крачки от предизвикателно стърчащото пред тях гнездо на Пръстите.

Осем часът и тридесет минути. Току-що бяха отворили вратата на пощенския клон. Първите посетители влизат, без да знаят в какво събитие стават участници.

Насекомите преминават от тръс в галоп.

Напред, нападай!

Представителите на общинската служба по чистотата минаваха сутрин в осем и тридесет. Всъщност виновно за всичко беше едно камионче-цистерна, което миеше тротоарите със сапунена вода.

Какво става с нас?

Ужас в редиците на кръстоносците: върху тях се излива потоп от лютива вода.

Цялата кръстоносна войска е разгромена и потопена.

Разпръсвай се! — крещи 103-ти.

Високата няколко десетки стъпки вълна издавя всичко живо. Водата плисва към небето, за да порази летящите легиони.

Бойци са залени до един.

Няколко бръмбара успяват да излетят, отнасяйки цели гроздове влудени от страх мравки. Всеки се бие, за да се вкопчи, макар и с един крак. Мравките изблъскват термитите. Не може и дума да става за международна солидарност и разбирателство! Всеки за своята си черупка.

Натежали от пътници, бръмбарите едва набират височина и стават лесна плячка на тлъстите гълъби.

Долу е същинска хекатомба.

Цели легиони са пометени от тайфуна. Бронираните тела на войниците се въргалят пред входната площадка и падат в канавката.

Това е краят на една прекрасна военна авантюра. След четиридесет секунди обилно поливане със сапунена вода напредването на кръстоносната войска е спряно завинаги. От трите хиляди насекоми, представители на различни видове, съюзени за окончателното решаване на проблема с Пръстите, са оцелели само шепа полуосакатени бойци. Повечето са станали жертва на помитащата всичко вълна, пратена от общинската служба по чистотата.

Деисти, не-деисти, мравки, пчели, бръмбари, термити, мухи, всички поголовно са отнесени от водната вихрушка.

Най-смешното е, че общинският работник, който караше камионетката, не забеляза нищо. Нито един човек не забеляза, че Homo sapiens току-що беше спечелил Великата битка на Планетата. Хората продължават да са погълнати от ежедневните си занимания, мислейки какво ще ядат на обед, какво трябва да свършат този ден и какво ги очаква на работното им място.

Насекомите от своя страна чудесно разбират, че са изгубили войната за света.

Всичко стана тъй бързо и безвъзвратно, че умовете не могат все още да поберат подобно поражение. За четиридесет секунди всички тези крака, извървели цели километри, всички тези челюсти, минали през най-люти битки, всички тези антени, улавяли уханията на най-екзотични краища, всички те, раздробени на безброй късчета, плуват в синкавата помия.

Първият кръстоносен поход срещу Пръстите не напредва и никога вече няма да потегли напред. Той бе погълнат от торнадо сапунена вода.