Бернар Вербер
Денят на мравките (160)

160. Наркотик от ломекуза

Междуособиците вземат все по-големи размери в Града. Бунтовниците деисти са завладели цял квартал, този на мравките цистерни. Оттам те постоянно доставят нектар на Пръстите.

Странно защо обаче Пръстите са престанали да говорят с посредничеството на Доктор Ливингстън. Гласът на пророка е замлъкнал.

Ала мълчанието ни най-малко не намалява религиозния плам на вярващите.

Телата на мъртвите деисти старателно биват прибирани в една зала и преди всяко сражение бунтовниците идват да ги посетят. Те имитират трофалаксия и беседват със статуите, най-често застинали в бойна поза.

Всички, които поне веднъж са стъпили в залата на мъртвите, излизат като преобразени, що се отнася до антенните им миризми. Съхранението на мъртвите след смъртта придава по-голяма значимост на живите.

В Града единствено движението на деистите твърди, че гражданите не са просто индивиди, които се раждат, за да бъдат захвърлени по-късно без всякакво съжаление.

Речта на бунтовниците деисти има въздействието на наркотик от ломекуза. Започнат ли веднъж да излъчват, призовавайки боговете, никой не е в състояние да отблъсне посланието им.

След това заразените от „религията на Пръстите“ мравки престават да се трудят, престават да се грижат за потомството и мислят само как да откраднат храна, за да я отнесат след това под основите в гнездото на Пръстите.

Царица Хли-пу-ни не изглежда притеснена от размаха на бунтовническото движение. Само иска вести от кръстоносния поход.

Според сведенията на мухите кръстоносците вече са отвъд края на света и са подхванали битка с Пръстите.

Чудесно — предава кралицата. — Клетите Пръсти, как само ще съжаляват, че са ни предизвикали! Когато окончателно ги сразим там, движението на бунтовниците ще изгуби смисъла си тук.