Бернар Вербер
Денят на мравките (157)

157. Отвъд края на света

Кръстоносците се катерят по стръмните камъни. От другата страна на моста към небето се възземат високи силуети във формата на кубове. Не личи да имат корени. Мравките спират и наблюдават тези високи отвесни планински вериги със съвършени форми: дали това не са гнездата на Пръстите?

Вече са в страната отвъд края на света. Територията на Пръстите!

Изпълва ги някакво ново усещане, много по-силно от всичко, които са преживели до този момент, а те са преминали през какво ли не, за да стигнат дотук.

Пред тях са гнездата на Пръстите! Огромни, гигантски, хиляди пъти по-дебели и по-високи от най-старите дървета в гората! Хладните им сенки се простират на няколко хиляди крачки разстояние. Пръстите си строят прекалено грамадни гнезда. В природата подобни не съществуват.

103-ти спира. Този път е намерил в себе си смелост да продължи, да прекоси края на света и да постигне невъзможното. Сега се намира в онова отвъдно, което от толкова време владее мислите му, намира се отвъд всякаква цивилизация.

Зад него други насекоми помръдват недоверчиво върховете на антените си.

Кръстоносците остават дълго време мълчаливи, неподвижни, смаяни от такава мощ. Деистите започват да се кланят. Останалите си задават въпроси за този толкова различен свят на прави линии и безкрайни обеми.

Войниците се събират и се преброяват. На вражеска територия са достигнали осемстотин, но как да бъдат убити Пръстите, които се крият в подобни крепости? Трябва да се щурмува гнездото!

Летящите легиони бръмбари и пчели ще служат за подкрепления, които ще се намесват само при нужда. Всички се съгласяват и по даден сигнал армията се насочва към входа на постройката.

От небето връхлита странна птица, наподобяваща черна плоча, и смазва четирима термитски войници. Сега отвсякъде валят черни плочи, които трошат броните на артилеристите.

Това ли са Пръстите?

При първото нападение загиват повече от седемдесет войници.

Ала кръстоносците не се отчайват. Те отстъпват, преди да предприемат втори щурм.

Напред, да ги избием до един!

Този път мравешката армия се подрежда във формата на острие. Легионите се втурват напред.

Единадесет часът е и много хора идват да оставят пратките си в пощата. Малцина обръщат внимание на малките черни точици, които незабележимо пълзят по земята. Колелата на детските колички, обущата и маратонките мачкат дребните тъмни фигурки.

Когато някои от тези черни точици успеят да се покатерят по нечий панталон, те веднага биват изтръскани с опакото на ръката.

Открили са ни и ни нападат отвсякъде — изкрещява един войник, преди да бъде смазан.

Разнася се феромон за отстъпление. Още шестдесетима мъртви.

Сключване на антените за обсъждане на положението.

Това гнездо на Пръсти трябва да бъде превзето на всяка цена.

9-и предлага този път легионите да бъдат разположени в друг боен ред. Трябва да се опита обходно движение. Дадена е заповед да бъде изкачена коя да е подметка.

Напред!

Разположените в първата редица артилеристи изстрелват отровата си срещу каучука на една маратонка. Някои кълцат с челюсти пластмасовата повърхност на чифт леки дамски обувки.

Отстъпление. Преброяване. Още двадесет убити.

Боговете са неуязвими — съобщава тържествуващо групата на мравките деисти, която от самото начало не взема участие в сраженията и се моли.

103-ти не знае какво да предприеме. Той все още държи пашкула за мисията Меркурий и не смее да се включи в опасните атаки.

Великият страх от Пръстите постепенно се завръща и отново го завладява. Те наистина изглеждат непобедими.

Ала 9-и не се отказва. Решава да нападне с летящите легиони. Цялата войска се прегрупира в чинара срещу пощата. 9-и яхва един бръмбар и разполага пчелите по двата фланга на първия ешелон.

Той съзира зеещия отвор на гнездото на Пръстите и излъчва войнствени феромони за насърчение.

Бръмбарите носорози навеждат глави, насочвайки роговете си по линията на стрелбата.

Бийте Пръстите!

Една пощенска служителка се оплаква, че става силно течение. Отива и затваря стъклената врата.

Кръстоносците не виждат нищо. Носят се с пълна скорост и едва в последния момент забелязват прозрачната преграда. Нямат време да спрат.

Бръмбарите се пръсват и потичат по стъклото. Разположените по гърбовете им стрелци залепват за труповете им.

— Да няма градушка? — пита някаква клиентка в пощата.

— Не, струва ми се, че децата на госпожа Льотифю се замерят с камъчета. Те обожават това.

— Няма ли да счупят стъклото на вратата?

— Не се притеснявайте. То е дебело.

Донасят ранените насекоми, които могат да бъдат лекувани. По време на нападението походът е изгубил още осемдесет войници.

Пръстите са по-издръжливи, отколкото си мислехме — обажда се една мравка.

9-и няма намерение да се отказва. Термитите също. Дошли са от толкова далече и са преодолели толкова препятствия, така че бива ли да се спрат пред някакви черни плочи и прозрачни стени?

Устройват лагер за през нощта под чинара.

Всички са изпълнени с надежда. Нов ден, нов късмет.

Мравките умеят да заплащат цената на вложеното време и средства. И в края на краищата винаги успяват. Това е всеизвестно.

Един разузнавач открива цепнатина във фронтона на гнездото, което са нападнали предния ден. Пукнатина с правоъгълна форма. Решава, че това може би е страничен вход. Без да съобщава на останалите, той тръгва да го проучи. Вмъква се в отвора, където са изсечени символи, означаващи в друго измерение на време-пространството „въздушна поща на далечни разстояния“, и попада между някакви бели плоски неща. Решава да се промъкне в едно от тях и да види какво има вътре. Когато се опитва да излезе оттам, бива притиснат от някаква бяла преграда. Затова остава вътре и чака.

Ето как три години по-късно в Непал, в самото сърце на Хималаите, за всеобща изненада бе открито гнездо на рижи мравки като тези, които се срещат във Франция. Доста по-късно ентомолозите се запитаха как тези мравки са стигнали толкова далеч. В края на краищата заключиха, че вероятно става дума за паралелен вид, който по чиста случайност прилича на френската мравка.