Бернар Вербер
Денят на мравките (154)

154. Краят на света е на две крачки

Пладне е. Докато пионерите продължават настаняването си на острова на корнигерата, 103-ти стяга корабите незабравки. Кръстоносците се качват и се залавят за мъха на листата.

Мухите разузнавачи излитат, за да огледат другия бряг, който трябва да достигнат. Те имат задачата да намерят най-доброто място за акостиране. С други думи, най-безопасното.

Всички кораби се откъсват от понтоните. Членовете на Общността на корнигерата ги изпращат досами водата и им помагат да отблъснат корабите. Антените се изправят, за да разменят окуражителни феромони. Не може да се каже кое е по-трудно: да се създаде свободно общество на необитаем остров или да се влезе в бой с чудовищата отвъд края на света. Всяка от двете групи пожелава на другата постоянство. Каквото и да се случи, не бива да се изоставя набелязаната цел.

Корабите се отдалечават от брега. Хванати здраво за листата от незабравка, мореплавателите виждат как глинените статуи, издигнати от деистите, стават все по-малки. Флотилията напредва в линия.

Крехките ладии, тласкани от водомерките, бързо се носят по речните води. Над тях бръмбарите отпъждат птиците, които се опитват да доближат плуващия керван.

А походът продължава напред и все напред.

Бойна феромонна песен се разнася из топлия въздух.

Те са грамадни, те са на нашия път.

Смърт на Пръстите, смърт.

Запасите ни те горят,

отвличат наши градове.

На Пръстите смърт, най-зли врагове!

На куки червеи набиват,

безмилостно ни те убиват.

Смърт на Пръстите, смърт!

Напред, за да ги победим,

да ги избием до един!

От време на време червеноперки, пъстърви и сомове показват върховете на тръбните си перки. Ала и тук носорозите са на своя пост. Всеки път, когато някое от тези водни чудовища заплаши кораб, те без колебание забиват рог в люспестите им тела.

Мухите разузнавачи се завръщат изтощени и кацат върху листата като върху самолетоносачи. Те са открили не само края на света недалеч от брега, но дори и мост, по който да преминат отвъд. Какъв късмет!

Няма да става нужда да се прокопава тунел! 103-ти е на върха на щастието.

Къде се намира този мост?

Малко по на север. Достатъчно е да се тръгне по течението.

Кръстоносците трепват: краят на света вече е съвсем близо.

Флотата стига до отсрещния бряг без особени загуби. Един-единствен кораб е погълнат от тритон. Неизбежните рискове на пътешествието!

Сбор по легиони и по видове. Напред!

Мухите не са излъгали!

Какво вълнение за тези, които никога не са зървали края на света! Пред тях е черната лента, изваяна с тайнственост и легенди. По нея с главоломна скорост се движат някакви смътни форми сред облаци прах и отровен дим, наситен с въгледвуокиси. При преминаването им земята се тресе с нечувана сила. В това има нещо свръхестествено.

Според 103-ти тези тъмни шеметно профучаващи сенки са пазачите на края на света. Мисли си освен това, че става дума за превъплъщение на Пръстите.

В такъв случай да ги нападнем! — предлага един войник термит.

Не, не тях и не сега.

103-ти смята, че черната лента дава на Пръстите невероятна сила. По-добре е да бъдат сразени на по-безопасен терен. Отвъд края на света, тоест от другата страна на моста, по-лесно могат да бъдат победени.

Във всяка армия има безразсъдни храбреци. Един термит иска да се увери сам. Той тръгва по черната лента и мигом е разплескан като листо. Такива са насекомите. Трябва да опитат, преди да се убедят в каквото и да било.

След това премеждие кръстоносният поход тръгва подир 103-ти по моста и бавно се отправя към обширната непозната територия, където пасат стадата от Пръсти.