Бернар Вербер
Денят на мравките (152)

152. Рождението на свободната общност на корнигерата (СОК)

Зазорява се. Тази сутрин отново 24-ти се взира в мъгливия хоризонт.

Слънце, изгрей.

И слънцето му се подчинява.

Сам на върха на клончето, 24-ти съзерцава красотата на света и размишлява. Ако боговете наистина съществуват, те няма защо да се въплъщават в Пръсти. Няма защо да се превръщат в грамадни чудовищни животни. И въпреки това те са тук. В сладките лакомства, които дървото е произвело, за да привлече мравките. В бляскавите брони на бръмбарите. В охладителната система на термитника. В красотата на реката и в уханието на цветята, в извратеността на дървениците и в цветната палитра на пеперудените криле, в прелестния нектар от листна въшка и в смъртоносната отрова на пчелата, в извивките на планинските хребети и в спокойствието на реката, в дъжда, който убива, и в слънцето, което дава сили!

Иска му се подобно на 23-ти и той да вярва в съществуването на висша сила, която движи света. Ала току-що е разбрал, че тази сила е навсякъде и във всичко. Тя не е въплътена единствено в Пръстите!

Самият той е бог, 23-ти е бог и Пръстите са богове. Не е необходимо да се търси много далеч. Всичко е тук, в обсега на антените и на челюстите.

Припомня си старата мравешка легенда, разказана му от 103-ти. Едва сега я проумява напълно. Кой е най-важният момент в живота? Сегашният! Кое е най-важното нещо, което трябва да бъде свършено? Да се справиш с това, което е пред теб! Коя е тайната на благоденствието? Да стъпваш по земята!

Той се изправя.

Слънце, издигни се още по-високо и стани бяло!

И отново слънцето покорно се подчинява.

24-ти тръгва и пуска своя пашкул. Няма какво повече да търси. Разбрал е всичко. Няма причини кръстоносният поход да продължава. Досега винаги се е губил, защото не е намирал своето място. Сега вече знае, че неговото място е тук. Това, което трябва да направи, е да облагороди този остров, едничката му амбиция е да използва всяка секунда живот като някакъв чуден дар.

Вече не се бои от самотата. Вече не се бои от другите. Когато някой е на мястото си, той не се бои от нищо.

24-ти се втурва да търси 103-ти.

Заварва го да подлепя със слюнка корабите от листа на незабравка.

Антенен контакт.

Връчва му пашкула.

Повече няма да нося това съкровище. Ще трябва да си го носиш сам. Аз оставам тук. Вече нямам какво да доказвам. Дотегна ми да се бия, дотегна ми да се губя.

Тази реч кара всички присъстващи мравки да вирнат антени от удивление. Изуменият 103-ти поема пашкула от пеперуда.

Аз оставам тук — повтаря 24-ти. — Тук ще построя град.

Но нали имаш вече Бел-о-кан, твоето родно гнездо!

Младата мравка охотно признава, че Бел-о-кан представлява голяма и могъща федерация. Само че съперничествата между мравешките градове вече не го интересуват. Дотегнало му е някои касти да натрапват на останалите роля още по рождение. Иска да живее далеч от тях и далеч от Пръстите. Нека всичко започне отначало.

Но ти оставаш сам!

Ако други желаят да се заселят на този остров, те са добре дошли.

Един риж приближава. Той също е изморен от този поход. Не е нито „за“, нито „против“ Пръстите. Напълно са му безразлични. Още шестима се съгласяват с него. Те също отказват да напуснат острова.

Две пчели и два термита на свой ред решават да изоставят похода.

Жабите ще ви схрускат до един — предупреждава ги 9-и.

Не им се вярва. С бодлите си акацията корнигера ще ги пази от хищниците.

Един бръмбар и една муха минават в лагера на 24-ти. Последват ги още десет мравки, пет пчели и пет термита.

Как да ги задържат?

Един риж обявява, че е деист, но че въпреки това избира да живее тук. 24-ти отвръща, че новата общност не е нито „за“, нито „против“ деистите. На този остров всеки може да мисли каквото си ще.

Да мисли… — трепва 103-ти.

За пръв път животни създават утопична общност. На езика на феромоните тя се нарича „Градът на корнигерата“. Обитателите й започват да се настаняват в дървото. Пчелите, които разполагат с малко количество пчелно млечице, пълно с хормони, превръщат безполовите, които желаят, в полови. Така ще има царици и общността ще пребъде във времето.

103-ти остава известно време неподвижен, изненадан от това решение. Сетне активира антените си и нарежда на тези, които искат да продължат похода, да се организират.