Бернар Вербер
Денят на мравките (151)

151. Никола

Бийте се, докато не загине и последният от вас.

Той знаеше, че движението на деистите, безмилостно преследвано от Хли-пу-ни, трудно може да бъде възродено. За да постигне целите си, един бог трябва да умее да се нагажда към повелите на момента. Възползвайки се от съня на останалите обитатели на подземието, Никола Уелс се разположи пред машината за превод. Почака за момент да му дойде вдъхновението, след което започна да чука по клавиатурата, подобно на млад салонен Моцарт. Той също твореше музика, но това бяха симфонии от ухания, които трябваше да го превърнат в божество.

Бийте се, докато не загине и последният от вас.

Пращайте мисии с приношения, каквото и да ви струва това.

Понеже вие не ни хранихте достатъчно, сега сте жертви на страданието и смъртта.

 

Пръстите могат всичко, защото Пръстите са богове.

Пръстите могат всичко, защото Пръстите са велики.

Пръстите могат всичко, защото Пръстите са могъщи.

 

Такава е ист…

— Никола, ти си станал. Какво правиш? Защо не спиш?

Жонатан Уелс бе зад него и се приближаваше, като търкаше очи и се прозяваше.

Паника. Никола Уелс се опита да изключи машината, но сбърка копчето. Вместо да прекъсне тока, той увеличи яркостта на екрана.

Един поглед бе достатъчен на Жонатан, за да отгатне всичко. Успя да прочете само последното изречение, но всичко му стана ясно.

Синът му се представяше за бог на мравките, за да ги накара да им дават храна.

Жонатан ококори очи. Само за миг той си даде сметка за всички последствия от тази измама.

НИКОЛА Е НАПРАВИЛ МРАВКИТЕ РЕЛИГИОЗНИ!

За момент остана неподвижен след това поразително откритие. Никола пък не знаеше къде да се дене. Втурна се към баща си.

— Трябва да разбереш, тате. Постъпих така за спасението на всички нас, за да ги накарам да ни дават храна…

Жонатан Уелс беше стъписан.

Никола измънка:

— Исках да науча мравките да ни боготворят. В края на краищата намираме се тук заради тях и те трябва да ни измъкнат. А ето че престанаха да ни носят храна, оставиха ни да умрем от глад. Все пак трябваше някой от нас да предприеме нещо. Затова размислих и намерих решението. Ние сме хиляди пъти по-интелигентни от мравките, хиляди пъти по-силни, хиляди пъти по-големи. И последният от нас е великан за тези животинки. Ако ни мислят за богове, няма да ни изоставят на произвола. Затова възпитах мравки деисти и само благодарение на мен вие все още можете да хапнете малко нектар и гъби. Аз, Никола, дванадесетгодишен, спасих вас, възрастните, които започвате да се мислите за насекоми!

Жонатан Уелс не се двоуми. Две оглушителни плесници отпечатаха пет червени Пръста върху бузите на сина му. Шумът разбуди останалите. Миг по-късно всички разбраха какво се е случило.

— Никола!… — възкликна слисано баба Огюста.

Никола избухна в плач. Големите никога нищо не разбират. Под ледения поглед на своите родители отмъстителният бог се превърна в подсмърчащо хлапе.

Жонатан Уелс отново вдигна ръка, за да го накаже.

— Недей — възпря го жена му. — Нека не връщаме насилието на това място. Достатъчно трудно ни бе да го прогоним!

Ала Жонатан бе извън себе си.

— Той е злоупотребил с правата си на човешко същество. Въвел е понятието „бог“ в мравешката цивилизация! Кой би могъл да предвиди последиците от такава постъпка? Религиозни войни, Инквизиция, фанатизъм, нетърпимост… И всичко това заради моя син.

Люси прояви повече снизходителност.

— Виновни сме всички ние.

— Как би могло да се поправи стореното? — въздъхна Жонатан. — Не виждам никакво решение.

Люси улови съпруга си за раменете.

— Напротив. Вече се сещам за едно. Говори със сина си.