Бернар Вербер
Денят на мравките (149)

149. Песента на утрото

Сгушил се в една куха клонка на акацията корнигера, 24-ти се събужда. По цялата дължина на вейката той съзира малки отвори, подобни на илюминатори, чието предназначение е да вкарват чист въздух в помещенията. Пробива мембраната в отсрещния край и открива зала, готова да приюти цяло детско отделение. Другите мравки още спят. 24-ти излиза да се поразтъпче.

Цветчетата на корнигерата отделят нектар за възрастните, а освен това разполагат с малки гърненца „детска храна“ за ларвите. Тези продукти са богати на белтъчини и мазнини, подходящи за изхранването на мравки от всякакви възрасти.

Скалите пукат под напора на първите вълнички. Въздухът е изпълнен с тръпчивото ухание на мента и мускус.

От песъчливия бряг се вижда как червеното слънце осветява повърхността на реката, по която се плъзгат водни бълхи. Суха клонка служи за вълнолом. 24-ти тръгва по него и съглежда под прозрачната повърхност пиявици и гъсти гроздове ларви на паяци.

Отправя се към северния край на острова. Покрай скалата водата люлее гальовно зелен килим от топчета водна леща, посред който от време на време се показват изпъкналите очи на някоя речна жаба. По-нататък в един залив бели лилии са разтворили цветовете си с морави връхчета още от седем сутринта, за да ги затворят чак привечер. В света на насекомите лилията се слави със своето успокояващо действие. При глад дори се използва за храна коренището, много богато на скорбяла.

Природата винаги мисли за всичко, казва си 24-ти. Край болката винаги има оставен лек. Покрай блатата растат плачещи върби, чиято кора съдържа салицилова киселина (основна съставка на аспирина), която лекува болестите, причинени от застоялите води.

Островът е малък. 24-ти вече се намира на източния бряг. Местността изглежда твърде живописна поради изобилието на растения амфибии, чиито стъбла се губят под водата. Туфи стрелолисти, птиче просо, лютиче добавят към общия зелен фон морави и бели петна.

Двойки водни кончета прелитат отгоре. Мъжките се опитват да влязат в контакт с двата полови органа на женските. Мъжкият има един полов орган под гръдния кош и друг на края на стомаха, докато при женските те са зад главата и на края на стомаха. За да могат и четирите органа да влязат в контакт едновременно, са необходими всевъзможни акробатически номера.

24-ти продължава разходката си из острова.

На юг блатните растения са вкоренени направо в земята. Тук се ширят тръстики, перуника, мента. Изневиделица между високите стъбла изникват две черни очи. Очите се вторачват в 24-ти. Приближават се. Те принадлежат на саламандра. Това е вид гущер, чиято черна кожа е изпъстрена с жълти и оранжеви петна. Главата му е кръгла и плоска, а по дължината на гърба има сиви брадавици, последни остатъци от шиповете на прадядото динозавър. Животното идва все по-близо. Саламандрите обичат да се гощават с насекоми, но са толкова бавни, че в повечето случаи плячката успява да се изплъзне, преди да бъде уловена. Ето защо те чакат дъждът да я зашемети и тогава я събират.

24-ти се втурва към убежището в акацията.

Тревога — крещи той на обонятелен език, — саламандра, саламандра!

Коремите се прицелват през бойниците на дървото. Оттам изригват струи киселина, които лесно улучват тромавата мишена. Ала скрита в дебелата си тъмна кожа, саламандрата нехае. Мравките, които първи налитат, за да забият в нея острите си челюсти, стават жертва на покриващата я силно отровна течност и веднага умират. Случва се понякога бавният да победи бързите.

Уверена в своята недосегаемост, саламандрата протяга крак към покрития с артилеристи клон. И… се убожда на един шип на корнигерата. Потича кръв, животното стреснато гледа раната и тръгва обратно, за да се скрие в тръстиките. Неподвижният в края на краищата се оказва по-силен от бавния.

Всички обитатели на дървото го приветстват, все едно че е някое животно, защитило ги от хищника. Те го почистват от последните останали по клоните му паразити и впръскват няколко грама компост близо до корените.

С напредването на утрото става по-топло и всеки се заема със задълженията си. Термитите започват да дълбаят едно довлечено от вълните дърво. Мухите се отдават на брачния си танц. Всеки отделен вид избира своя територия за живеене. Островът с корнигерата предлага препитание и ги пази от хищници.

Реката е богата на храни: водна детелина, от чийто сок мравките приготвят богата на захари бира, блатна незабравка, сапунче, което дезинфекцира раните, воден коноп, в чиито шипове попадат риби — нов вид месо за рижите.

Под облаците комари и водни кончета всеки се наслаждава на този островен живот далеч от ежедневните задачи в големите градове.

Разнася се оглушителен трясък. Двойка мъжки бръмбари рогачи са се сбили.

Едрите твърдокрили, покрити с шипове и рога, се въртят едно около друго, сетне се сграбчват взаимно с огромните свръхразвити щипци, повдигат се и се тръшват по гръб. Хитиновите плочи се удрят една в друга. Същинско състезание по кеч. Много шум и много пушилка. Двамата излитат и продължават схватката в небето.

Зрителите с възхищение следят развоя на дуела. Сред множеството вече се чува потракване на челюсти, тъй като на всеки му се иска да се бие и да удря.

Битката завършва с победа на по-едрия; другият пада по гръб и размахва безпомощно крака. Победителят триумфално вдига дългите си остри щипци към небето.

103-ти вижда в тази случка особен знак. Той знае, че спокойните часове на острова с корнигерата са към края си. Всички горят от нетърпение да продължат похода. Ако останат тук, брачните двубои, свадите и разправиите ще се подновят, а старите междувидови съперничества отново ще излязат наяве. Съюзът ще се разпадне. Мравките ще се сбият с термитите, пчелите с мухите, бръмбарите с други бръмбари.

Разрушителната енергия трябва да бъде насочена към обща цел. Кръстоносният поход трябва да продължи. Споделя с околните. Взето е решение да потеглят сутринта на другия ден веднага щом се стопли.

Вечерта, скрити в естественото си убежище, те както винаги захващат разговор на различни теми.

Една мравка предлага в чест на кръстоносния поход всеки участник да смени своя номер на снасяне с име по примера на цариците.

Име ли?

Защо не…

Точно така, нека започнем да се назоваваме едни други.

Как ще наречете мен? — пита 103-ти.

Предлагат му да се казва „Този, който води“ или „Този, който победи птицата“, или „Този, който се бои“. Ала в края на краищата 103-ти решава, че това, което най-много го отличава от другите, са съмнението и любопитството. Особено се гордее със своето невежество. Би желал да го наричат „Този, който се съмнява“.

Аз пък бих искал да се наричам „Този, който знае“. Защото аз знам, че Пръстите са наши богове — обявява 23-ти.

Аз бих искал да ме наричат „Този, който е мравка“ — настоява 9-и, — защото аз се боря за мравките и против всички врагове на мравките.

Аз бих искал да ме наричат „Този…“.

Някога думи като „аз“ или „мен“ бяха табу. Фактът, че те си избират имена, показва необходимост от самоопределяне не толкова като частици от едно цяло, а вече като действителни индивидуалности.

103-ти е раздразнен. Това не е редно. Той се изправя на четири крака. Настоява да се откажат от тази идея.

Пригответе се, утре тръгваме рано. Възможно най-рано.