Бернар Вербер
Денят на мравките (145)

145. Островът с корнигерата

Пълзящата мъгла се разсейва и разкрива странен декор. Пясъчна ивица, подводни рифове, висок скалист бряг.

Най-предният термитски кораб засяда на нанос от зелен мъх. Тук флората и фауната са съвършено непознати. Сред рояци комари и водни кончета кръжат мушици с мирис на блато. Растенията сякаш са поставени направо върху земята без корени. Цветовете им са тесни, листата се спускат на кичури. Под водораслите земята е корава. Разядената от вълните скала е осеяна с малки кухини и прилича на черна гъба.

По-нататък почвата омеква, а по средата се кипри млада акация корнигера. Няма съмнение, че е поникнала на този остров от случайно довяна от ветровете семка. Вода, земя и въздух — тези три елемента са били достатъчни да дадат живот на растението. Ала му липсва опора, която да подтикне неговия растеж, и тази опора са мравките. Открай време в неговите гени е заложен бракът с мравките.

Акацията ги чака вече две години. Толкова нейни посестрими са пропуснали тази космическа среща! Щастливото събитие тя дължи косвено на Пръстите. Същите онези Пръсти, които са издълбали върху кората й „Жил обича Натали“, онази рана, която й причини толкова болка!

Внезапно 103-ти трепва. По средата на острова забелязва предмет, който му навява съвсем определени спомени. Тази издатина… Ами да, това не може да е съвпадение. Кулата с кръгъл надупчен връх. Първата аномалия, която бе открил в бялата страна. Без предупреждение той напуска групата и започва да опипва. Предметът е твърд, прозрачен, във вътрешността му има бял прах. Точно както първия път.

Към него се присъединяват войниците термити. Допир с антени.

Какво става? Защо се е отлъчил от групата?

103-ти обяснява, че този предмет е изключително важен.

Да, изключително важен — повтаря 23-ти, — този предмет е изваян от боговете Пръсти! Това е божествен монолит.

Деистите незабавно се залавят да ваят глинена статуя със същата форма.

Най-находчивите мравки решават да прекарат няколко дни в това спокойно убежище, за да се възстановят от вълненията на пътешествието, да превържат раните от сраженията и да възвърнат силите си.

Всеки приема с радост този отдих.

103-ти прави няколко крачки и веднага друго нещо привлича вниманието му. Неговите органи на Джонстън, чувствителни към земните магнитни полета, започват да го сърбят.

Попаднали са върху Хартманов възел!

Кръстоносците се намират недалеч от Хартманов възел!

Хартмановите възли са зони на особен магнетизъм. Най-често мравките строят гнездата си тъкмо върху такива точки. Става дума за кръстосване на линиите на земните магнитни полета с положителни йони. Тези точки предизвикват неприятни усещания у много животни (най-често бозайници), но за мравките, напротив, са гаранция за удобство.

Чрез тези точки за акупунктура върху земната кора те могат да разговарят с майката планета, да откриват извори на вода, да улавят земетресенията. По този начин техният град е в непрекъсната връзка със света.

103-ти търси точното място, където енергията е най-силна. И тогава установява, че Хартмановият възел е разположен току под дървото корнигера.

Придружен от 24-ти и 9-и, той веднага започва да се катери по храста. На едно място кората е по-тънка. Те дружно пробиват защитната обвивка и проникват във вътрешността. Чудо! Тук има цял празен мравуняк, идеално чист и който чака само тях.

Слизат в коренището, пълно с готови за обитаване зали. Архитектурата на някои от тях силно напомня складове и царски покои. Има дори обори, където вече сноват бели листни въшки без крила.

Белоканците разглеждат неочакваното обиталище. Всички клони са кухи и соковете преминават по тънките стени на този жив град.

Дефлорираното дърво изпуска своите най-приятни смолисти ухания, за да пожелае „добре дошли“ на мравките.

24-ти открива възхитен поредицата растителни зали. От вълнение разтваря челюсти и изпуска пашкула от пеперудки. Не забравя обаче своя дълг и бързо го вдига.

Един стар изследовател му казва, че „гнездото-дар“ си има цена. Ако искат да заживеят тук, трябва да се грижат за дървото. Това е постоянно задължение и затова всеки в душата си трябва да се чувства градинар. Двамата излизат и старият боец му показва млада издънка на кукувича прежда, като обяснява.

Семето на „кукувичата прежда“ покълва при досег с каквото и да било гниещо вещество. Тогава от земята се показва стъбло, което се източва и се вие със скорост приблизително две извивки на час.

Веднага щом срещне храст, стеблото оставя корените си да умрат и се впива с трънчета-смукала в растението, като смуче от неговия сок. „Кукувичата прежда“ е същински вампир в растителния свят.

103-ти посочва една от тези издънки, които растат недалеч от дървото корнигера. Тя се вие толкова бавно, че създава впечатление за естествено движение, дължащо се на вятъра.

24-ти протяга режещите си челюсти и се кани да надроби издънката на парчета.

Недей — спира го 103-ти. — Ако я накъсаш, всяко парче ще продължи да расте. Накъсаната на десет парчета кукувича прежда дава нови десет растения.

Мравката разказва, че е присъствала на удивително явление. Две парчета кукувича прежда, поникнали едно до друго, се виели и търсели храст, който да нападнат. Тъй като не открили, те се увили едно в друго и започнали взаимно да изсмукват соковете си, докато накрая загинали и двете.

Какво може да се направи в такъв случай? Ако оставим тази издънка да расте, рано или късно тя ще открие корнигерата и ще се увие около стъблото й — предупреждава 24-ти.

Трябва да я изкореним и веднага да я хвърлим във водата.

Речено-сторено. Освен това те използват случая, за да разчистят всички растения, които биха могли да навредят на акацията. Сетне прогонват всички червеи, дребни гризачи и гъсеници, мотаещи се наоколо.

По едно време дочуват ритмично тиктакане. Това е един бръмбар, наречен „часовник на смъртта“, който с равномерни удари пробива дървото. Отвръща му второ тиктакане.

Това е мъжки „часовник на смъртта“, който вика женската! — обясняват термитите, които често си имат работа с тези конкуренти. Наистина, ударите сякаш разговарят подобно на два там-тама.

Лесно ги откриват, след което се гощават с твърдокрилите Ромео и Жулиета.

Щом веднъж си взел страна, трябва да се бориш рамо до рамо срещу общите врагове.

Кръстоносците се настаняват за през нощта в дървото, което представлява цял един град.

Всички се възхищават на кухата корнигера.

Вечерят в най-голямата зала в един от клоните.

Мравки, термити, пчели и малки бръмбари се отдават на трофалаксия. Издояват листните въшки и разпределят техния нектар. Сетне, както при всяко лагеруване, разговорите се връщат върху вечната тема, цел на похода — Пръстите.

Пръстите са богове — заявява един белокански деист.

Богове ли? Какво значи богове? — пита моксилуксунски термит.

23-ти им обяснява, че боговете са сили, които стоят над всичко.

Пчелите, мухите и термитите с изненада откриват, че в редиците на кръстоносците има мравки, които боготворят Пръстите и ги смятат за творци на света.

Споровете продължават. Всеки бърза да изложи своята гледна точка.

Пръстите не съществуват.

Пръстите летят.

Не, Пръстите пълзят.

Те могат да се движат под водата.

Те се хранят с месо!

Не, те са тревопасни.

Те изобщо не се хранят, а живеят от енергия, която притежават в запас по рождение.

Пръстите са растения.

Не, влечуги.

Пръстите са многобройни.

Те са най-много десет или петнадесет и кръстосват планетата на стада по пет.

Пръстите са безсмъртни.

Нищо подобно, ние убихме един преди няколко дни.

Това не беше Пръст!

Ами какво беше тогава?

Пръстите са недосегаеми.

Пръстите живеят в гнезда от цимент като осите.

Не, те спят по дърветата като птици.

Те не зимуват!

Спрете, стига сме фантазирали. Не е възможно Пръстите да не зимуват. Всички животни зимуват.

Пръстите се хранят с дърво, защото един термит видял дървета, пробити по особен начин.

Не, Пръстите се хранят с мравки.

Пръстите не се хранят, те живеят от енергия, която имат в запас по рождение, нали ви казах преди малко.

Пръстите са розови и обли.

Могат също така да бъдат черни и плоски.

Спорът се разгорещява. Сблъскват се деисти и не-деисти. С безумните си теории 24-ти и 23-ти ядосват 9-и.

Трябва да избием тази сган, преди да е заразила и други кръстоносци — казва той, като обръща внимание на 103-ти върху опасността, която представляват тези вътрешни врагове.

Войникът поклаща антените си.

Не. Да ги оставим на мира. Те са част от световното многообразие.

9-и е смутен. Странно, но от началото на похода всички имат усещането, че се променят. В момента мравките разговарят за отвлечени неща. Те все по-често изпитват чувства, страхове. Дали пък рижите не са станали жертви на епидемия от „болест на душата“? Или пък постепенно престават да бъдат мравки?

Предстои им да влязат в схватка с чудовища, а ето че всички са заседнали тук и спорят. По-добре да поспят. Дървото корнигера, щастливо, както могат да бъдат само дърветата, ще бди над съня им.

Отвън се носи квакането на среднощните жаби, недоволни, че не могат да се угостят с такова изобилие от насекоми, защитени в своя замък от растителни влакна и сок.

Всички кръстоносци спят, с изключение на мравките зомби, движени от чернодробните метили. Те излизат една по една и се изкатерват по върховете на тревите в очакване някой да ги опасе. Ала на този остров въобще няма овце. На сутринта, напълно забравили за нощното бягство, те ще се присъединят към другарите си.