Бернар Вербер
Денят на мравките (141)

141. Река

Постепенно листото от незабравка набира скорост. Корабът на насекомите плава право напред, порейки ниските изпарения, дори повдига нос, пред който се плиска бяла пяна. Край него се виждат още сто кораба, осеяни с челюсти и антени. Внушителна флота от две хиляди кръстоносци върху сто листа от незабравка.

Гладкото огледало на реката се раздвижва от вълни.

Моксилуксунските ладии събуждат комарите, които излитат, роптаейки на комарския си диалект. Застаналият най-отпред на носа на кораба термит назутитерм сочи на друг термит най-безопасния път. Последният предава след това командата на водомерките, като спуска феромони във водата.

Трябва да се избягват подводните ями, подводните скали и дори лещовидните водорасли, които затлачват всичко.

Крехките ладии се плъзгат по тихата лакирана повърхност.

Тишината се нарушава единствено от синьо-зелените водни кръгове от краката на водомерките, които гребат усилено. Над тях една плачеща върба разстила дългите си листа.

103-ти потапя очите и антените си във водата. Вътре гъмжи от живот. Забелязва най-различни водни животни, едно от друго по-забавни: преди всичко водни бълхи и циклопи. Тези миниатюрни червени ракообразни се мятат на всички страни. Някои се приближават твърде много до водомерките, които като хищници не пропускат случая да ги погълнат.

Що се отнася до 9-и, той пък забелязва, че повърхността също гъмжи от живот… Ято попови лъжички се устремява към тях, подскачайки по вълните.

Внимание, попови лъжички!

Черната им кожа блести, докато те с огромна скорост се насочват към флотилията на насекомите.

Попови лъжички! Попови лъжички!

Информацията бива предадена по всички термитски кораби. Водомерките получават заповед да ускорят гребането. Мравките няма какво да направят, затова им казват просто да се хванат по-здраво за влакната на листата.

Назутитерми, заемете позиция за бой!

Термитите с крушовидни глави насочват своя рог към повърхността на водата. Една попова лъжичка скача и захапва листото от незабравка, върху което се намира 24-ти. Корабът променя траекторията си. Вълнението го блъсва и той се завърта.

Друга попова лъжичка напада кораба на 103-ти.

9-и се прицелва в нея и стреля почти от упор. Нападателят е улучен, но с последен замах тъмното и лигаво животно скача нависоко и започва да се мята върху самия лист, като помита всичко с черната си опашка. Мравки и термити до един се оказват във водата.

9-и и 103-ти са прибрани своевременно от друг кораб.

Още няколко листа от незабравка са потопени от поповите лъжички. Има близо хиляда удавени.

И тогава за втори път се намесва Големия рог с неговия отряд бръмбари. От самото начало на преплуването те облитат флотилията. В момента, когато забелязват как поповите лъжички преобръщат листата от незабравка и поглъщат удавените, те пикират, промушват от край до край младите меки земноводни и успяват да наберат височина, преди да бъдат измокрени.

По време на тази опасна акробатика няколко бръмбара се удавят, но по-голямата част отново летят във висините с мятащи се върху роговете попови лъжички, които пляскат из въздуха с черните си мокри опашки.

Този път поповите лъжички отстъпват.

Спасяват корабокрушенците. Останали са само петдесет кораба, препълнени с хиляда и повече кръстоносци. Корабът на 24-ти (който се е изгубил по време на битката) бързо догонва флотилията.

Най-сетне се разнася тъй очакваният от всички феромонен вик:

Земя на хоризонта!