Бернар Вербер
Денят на мравките (139)

139. Единение

Огюста Уелс и нейните другари в подземния живот отново се бяха наредили в кръг за поредния сеанс на единение. Един след друг те издаваха звук, който постепенно преливаше в ОМ, тоталната вълна. Оставиха го да трепти, докато утихне в белите дробове и затрепти в черепите им.

После настана тишина, нарушавана единствено от забавеното им дишане.

Всеки сеанс протичаше различно. Този път бяха проникнати от енергия, идеща от тавана. Въпреки своята отдалеченост тя бе в състояние да премине през скалата и да влезе в досег с тях.

В „Енциклопедията“ имаше откъс, в който се говореше за някакви космически вълни с толкова ниска честота, че можели да преминат през всякаква материя, включително вода и пясък.

Жазон Бражел отбеляза в своето тяло наличие на различни енергии, все под формата на звуци. Първоначално това беше една основна енергия, OU, която се разклоняваше на две поденергии, A и WA. Те от своя страна се раздраха на други четири звука: WO, WE, E, O. Те пък се деляха на още осем, сетне на два, за да завършат с тоналностите I и WI. Преброи всичко седемнадесет, съединени във формата на пирамида на равнището на слънчевия сплит.

Тези звуци образуваха нещо като призма, която приемаше бялата светлина — вълната ОМ — и я разлагаше на първичните й цветове.

Концентрация. Разрастване.

Дишаха цветове и звуци.

Вдишване. Издишване.

Комуникантите се бяха превърнали в шестнадесет призми в покой, изпълнени със звуци и светлини.

Никола ги погледна подигравателно.