Бернар Вербер
Денят на мравките (138)

138. В името на нашите деца

Царицата на термитите завърта антени от изумление. Сетне изведнъж спира и се обръща към нахлулите в покоите й мравки.

Ще ви помогна — казва тя. — Ще ви помогна не защото ме държите на прицел с вашата мравчена киселина, а защото Пръстите са и наши врагове.

Обяснява, че Пръстите не уважавали никого и нищо. Те размахват дълги пръти с копринено влакно, на чийто край са забучени мушици или червейчета, подложени на ужасни мъчения. Пръстите потапят и вадят това влакно, докато някоя състрадателна риба се съгласи да съкрати мъките на клетниците.

За да доставят жертви за своето копринено влакно, Пръстите стигнали дори по-далече. Една група от тях нападнала Моксилуксун, нейния собствен град. Те продънили коридорите, опустошили хамбарите, разрушили царските покои. И какво, мислите, търсили тези варвари? Какавиди. Хванали и отвлекли много от тях.

Термитите вече смятали, че децата им са изгубени завинаги, когато ловци забелязали някои да се гърчат на края на върлина с влакно, пращайки отчаяно феромони с призиви за помощ.

Как да ги спасят? Поискали съдействие от водомерките. Тези водни твърдокрили трябвало да послужат за кораби на термитите.

Кораби ли?

Царицата обяснява; мравките успели да опитомят носорозите, за да ги използват като летящи носачи; термитите пък опитомили водомерките, за да могат да се движат по водата. Достатъчно било да се покачат върху някое листо от незабравка, което след това водомерките тикали напред. В началото жабите разкъсвали повечето от тези плавателни съдове.

Изобщо водната среда се оказала враждебна за термитите до момента, когато се научили да стрелят с лепило по жабешките муцуни или да се хвърлят на абордаж срещу едрите риби, които пробождали с челюстите си.

За нещастие термитските кораби така и не успели да спасят какавидите. Пръстите ги потапяли под водата, преди да смогнат да стигнат до тях. Въпреки това цялата тази операция им дала възможност да развият техниките за навигация и да вземат под контрол повърхността на реката.

Имате право — заявява високо царицата на Москилуксун, — това не може да продължава повече. Време е да се обединим, за да вразумим тези Пръсти, които рушат нашите градове, използват огън и подлагат на мъчения децата ни.

В името на древния съюз срещу потребителите на огън царицата предлага на кръстоносците четири легиона назутитерми, два легиона кубитерми и два легиона схедоринотерми, все подкасти, чието устройство е пригодено за различни видове бой.

Да забравим вековната омраза между мравки и термити. Трябва преди всичко да се сложи край на безчинствата на тези чудовища.

За да се ускори движението на похода, царицата предоставя своята флота. Моксилуксун има собствено пристанище в един защитен от ветровете залив, заобиколен с ивица ситен пясък.

Мравките отиват на брега. Навсякъде се виждат дълги листа от незабравка. Върху някои има натрупана храна за термити, която очаква да бъде разтоварена. Други са празни, готови да отплават към нови земи. Термитите са изградили изкуствен вълнолом от целулоза за защита на плавателните съдове. Дори са засадили нискостеблена тръстика по една дига, за да запазят по-добре пристанището от вълните и ветровете.

Какво има на отсрещния остров? — пита 103-ти.

Нищо. Само едно акациево дърво, което термитите не са изяли, защото не харесват вкуса на този вид целулоза. Освен това понякога островът служи за убежище по време на буря.

103-ти и 24-ти с неговия пашкул се настаняват върху едно от листата, чиято повърхност е покрита с прозрачен мъх. Мравките и термитите се присъединяват към тях. Неколцина изтикват кораба до водата, след което пъргаво скачат в него, без да си измокрят краката.

Един моксилуксунец потапя антените си във водата, изпуска феромон и ето че се задават две фигури. Това са водомерни, приятели на Града на термитите. Водомерните са твърдокрили, които дишат под водата, като улавят мехурче въздух в елитрите си. Благодарение на тази бутилка с кислород те могат да прекарат дълго време под вода. Предните им крака са снабдени с вендузи, които обикновено им служат при копулацията, но сега им помагат да захванат долния край на листото и да го тласкат напред.

По химически сигнал, спуснат във водата, водомерките започват да гребат с дългите си задни крака и термитските кораби постепенно навлизат в реката.

А походът продължава напред и все напред.