Бернар Вербер
Денят на мравките (135)

135. Термитник

Термитите бягат, колкото им държат краката.

Напред! — вика 103-ти от гърба на Големия рог, за да насърчи кръстоносците в боя.

Никаква милост! — приглася 9-и, който също е яхнал своя летящ носач.

Въздушните артилеристи стрелят без прекъсване, сеейки киселина и смърт.

При термитите объркването е пълно. Всички криволичат, за да избягат от небесните чудовища и от смъртоносните изстрели на техните ездачи. Всеки се спасява както може. Термитите се пръскат и тичат към своя град, голяма циментова крепост, изградена неотдавна на западния бряг на реката.

Отвън постройката е внушителна. Цитаделата с цвят охра се състои от централна част, над която се извисяват три кули, всяка от тях осеяна с по шест кулички. На равнището на земята всички входове са зазидани с парчета чакъл. Неколцина часови ги охраняват през цепнатини с формата на бойници.

Когато кръстоносците започват щурма на вражеския замък, от отвесните отвори се показват термитите назутитерми и обливат със смола атакуващите.

При първото нападение загубите възлизат на петдесет бойци. При втората вълна — на тридесет. Заемащите по-висока позиция винаги имат предимство пред тези, които стрелят от долу на горе.

Единственият изход следователно е въздушната атака.

Носорозите удрят кулите със своите рогове, рогачите изтръгват с щипци цели кулички, пълни с обезумели обитатели, ала смолата продължава да прави чудеса и в града на термитите Моксилуксун могат да си поемат дъх.

Грижат се за ранените. Запушват пробойните. Подреждат хамбарите с оглед на евентуална продължителна обсада. Сменят часовите.

Царицата на термитите от Моксилуксун не проявява никакви признаци на страх. До нея царят, мълчалив и сдържан, запазва тайнствен вид. При термитите мъжките оцеляват след брачния полет и продължават да обитават царските покои рамо до рамо с женската.

Един шпионин шепне със загадъчен вид нещо, което вече всички знаят: рижите мравки от Бел-о-кан са предприели кръстоносен поход на изток и по пътя си са опустошили няколко мравешки селища, както и един пчелен град.

Казват, че новата им царица Хли-пу-ни се заела да укрепи Федерацията чрез всякакви архитектурни, селскостопански и промишлени нововъведения.

Младите царици винаги си въобразяват, че са по-умни от старите — иронично подмята царицата на Моксилуксун.

Термитите я подкрепят със съучастнически миризми.

И в този момент се разнася сигнал за тревога.

Мравките нахлуват в Града!

Сведенията, които протичат между антените на термитските бойци, са тъй удивителни, че тяхната владетелка просто не може да повярва.

Попови прасета (наричани още конощипи) са пробили долните етажи. С широките си предни лопати те бързо са издълбали подземни галерии. Сега напредват в редица, а след тях идат стотици бойци мравки, които плячкосват всичко.

Мравки? Опитомени попови прасета?

Немислимото се оказва вярно. За пръв път, благодарение на тази подземна войска, един град на термити бива щурмуван от долу на горе. Кой би могъл да предположи, че наместо кръгова обсада нападателите ще се заемат да пробият пода? Моксилуксунските стратези не знаят как да реагират.

В най-долните зали 103-ти се възхищава от чудесата на термитския град. Всичко е построено така, че да поддържа нужната температура на нужното място. Артезиански кладенци се спускат на повече от сто крачки дълбочина до водни пластове и освежават въздуха. Топлият въздух иде от гъбарниците, разположени на горните етажи над царския дворец. Оттам тръгват няколко комина. Едни се издигат до кулите и изхвърлят въглеродния двуокис. Други засмукват хладината от избите и стигат до царските покои и до люпилните.

Ами сега? Да нападнем ли детското отделение? — пита един белокански войник.

Не, спира го 103-ти. С термитите трябва да се постъпва иначе. По-добре да започнем от гъбарниците.

Кръстоносците нахлуват в порестите коридори. В подземните етажи моксилуксунските бойци са слепи. Те почти не оказват съпротива на мравешкия напор, ала колкото по-нагоре се изкачват, толкова по-ожесточени стават схватките. Всеки квартал бива превзет с цената на тежки загуби от двете страни. В пълния мрак всеки задържа опознавателните си феромони, за да не се превърне в мишена за някой скрит противник.

Ще трябва да паднат още двеста жертви, преди да стигнат до термитските градини.

На моксилуксунците не им остава нищо друго, освен да се предадат. Лишени от гъби, термитите са неспособни да усвояват целулозата, така че възрастни, ларви и царица са обречени да загинат от изтощение.

Дали мравките победители ще ги избият до един, както е обичаят?

Не. Белоканците наистина се държат изумително. В царските покои 103-ти обяснява на владетелката, че рижите не са във война с термитите, а с Пръстите, които живеят отвъд реката. Впрочем те изобщо нямало да нападнат Моксилуксун, ако неговите обитатели не били започнали първи. Всичко, което желаят сега мравките, е да прекарат нощта в термитника и да получат подкрепления от моксилуксунците.