Бернар Вербер
Денят на мравките (134)

134. Култът към мъртвите

Дванадесетте оцелели деисти са се събрали в последното импровизирано скривалище недалеч от помийните ями на Бел-о-кан.

Съзерцават своите мъртъвци.

Царица Хли-пу-ни се е заела да избие всички бунтовници. Един по един те биват залавяни при опит да дадат храна на Пръстите. Всички не-деисти са изчезнали и сега бунтовническото движение е представлявано само от тези оцелели по чудо от наводнението и преследванията деисти.

Вече никой не ги слуша. Вече никой не се присъединява към тях. Те са се превърнали в парии, които знаят, че ако пазачите открият леговището им, с тях е свършено.

С върховете на антените си докосват труповете на трима от някогашните си другари, довлекли се дотук, за да умрат. Деистите се готвят да ги извозят на сметището.

Внезапно един от тях се противопоставя. Останалите се обръщат към него смутени. Ако тези мъченици не бъдат отнесени на сметището, само след няколко часа ще завонят на олеинова киселина.

Бунтовникът упорства. Та нали царицата пази в своите покои тялото на мъртвата си майка? Защо да не постъпят като нея? Защо да не запазят труповете на своите? В края на краищата колкото повече от тях се съхранят, толкова по-лесно ще бъде един ден да се докаже колко много са били техните съратници.

Дванадесетте мравки опипват взаимно сетивните си израстъци. Каква удивителна идея! Да не се хвърлят труповете…

Всички заедно влизат в Абсолютна Комуникация. Може би техният събрат е открил начин да съживи движението на деистите. Да се съхраняват мъртвите, ето това ще се хареса на мнозина.

Един бунтовник предлага те да бъдат заравяни в стените, за да не се разнася мирис на олеинова киселина. Този, който пръв е дал идеята, не е съгласен:

Не, напротив, те трябва да се виждат. Да постъпим като царица Хли-пу-ни. Да запазим черупките кухи, като предварително ги почистим от плътта.