Бернар Вербер
Денят на мравките (129)

129. Гореща пот

През първия ден никой не дойде да нападне чучелото на професор Такагуми.

Жак Мелиес и Летиция Уелс се запасиха със самозатоплящи се консерви и сушени храни. Бяха се разположили като за обсада. За да убиват времето, решиха да играят шах. Летиция беше по-добра от Мелиес, който правеше груби грешки.

Раздразнен от превъзходството на своята партньорка, той се постара да се съсредоточи. Разположи фигурите в защитна позиция, при което пешките блокираха всякаква инициатива на противника. Партията бързо се превърна в окопна война като при Вердюн. Офицерите, конете, дамата и топовете се елиминираха взаимно поради невъзможността да се хвърлят във вихрена атака.

— Страхувате се дори когато играете шах! — подметна Летиция.

— Аз да се страхувам! — възмути се Мелиес. — Всеки път, когато оставя свободно поле, вие правите пробив. Как бих могъл да играя по друг начин срещу вас?

Внезапно тя замръзна и с пръст върху устните го накара да замълчи. Бе дочула лек шум някъде в хотелската стая.

Двамата погледнаха към контролните монитори. Нищо. Ала въпреки това Летиция Уелс беше сигурна, че убиецът е тук. Детекторът за движение го потвърди, като започна да мига.

— Убиецът е тук — прошепна тя.

Вперил очи в един от контролните монитори, комисарят възкликна:

— Да, виждам го. Това е самотна мравка. Качва се по леглото!

Летиция сграбчи Мелиес за ризата, разкопча я светкавично, вдигна ръцете му и като извади носната си кърпичка, притисна я няколко пъти под мишниците на полицая.

— Какво ви става?

— Не ми пречете. Мисля, че открих как действа нашият убиец.

Тя отмести фалшивата стена и преди още мравката да е стигнала до покривката на леглото, натърка чучелото с кърпата, попила потта от мишниците на Жак Мелиес. Сетне бързешком се върна при него в скривалището.

— Но… — понечи да каже нещо той.

— Мълчете и гледайте.

Мравката полази върху леглото и приближи до манекена. Тя откъсна миниатюрно парченце плат от пижамата на мнимия професор Такагуми. След това излезе през банята, откъдето бе влязла.

— Нищо не разбирам — обади се Мелиес. — Тази мравка не нападна нашия човек. Само отмъкна някакво късче плат.

— Направи го заради миризмата, само заради миризмата, господин комисар.

И тъй като по всичко изглеждаше, че тя е поела ръководството на операцията, той запита:

— А сега какво ще правим?

— Ще чакаме. Убиецът ще дойде. Вече съм уверена в това.

Мелиес бе поразен.

Тя впери в него онзи теменужен поглед, който толкова го смущаваше, и обясни:

— Тази самотна мравка ми напомни една история, която навремето ми разказа моят баща. Той живял в Африка при племето бауле. Местните били открили доста своеобразен начин за убиване на хора. Когато някой искал тайно да се разправи с някого, сдобивал се с парче от дрехата му, напоено с потта на бъдещата жертва. След това го поставял в торба, където предварително бил завързал отровна змия, и окачал торбата над съд с вряла вода. От болката змията побеснявала и свързвала издевателството с миризмата на парчето плат. След това оставало само да се пусне змията в селото. Веднага щом усетела познатата миризма, тя забивала зъби.

— Да не мислите, че нашият убиец се води по миризмата на жертвата?

— Точно така. В края на краищата мравките извличат всичката информация от миризмите.

— Аха! Значи все пак признавате, че убийствата са извършени именно от мравки! — извика ликуващо той.

— Засега тук убити няма — успокои го тя. — Единственото престъпление е дупчицата в пижамата.

Мелиес помисли, след което избухна:

— И вие напоихте плата с моята миризма! Сега ще искат да убият мен!

— Пак се проявявате като страхливец, господин комисар… Достатъчно е да се измиете добре под мишниците и да се напръскате с дезодорант. Ала преди това ще напоим обилно с вашата миризма професор Такагуми.

Мелиес не изглеждаше твърде успокоен. Пъхна дъвка между стиснатите си зъби.

— Но те вече веднъж ме нападнаха!

— … И доколкото си спомням, вие им се изплъзнахте. Добре, че мисля за всичко и съм донесла това, които най-добре ще ви разтуши.

Тя извади от чантата си малък портативен телевизор.