Бернар Вербер
Денят на мравките (124)

124. Пещерата

След тунела следва пещера. Ала кръстоносците не попадат в задънена улица. Пещерата преминава в дълга галерия през скалата, където чистият въздух нахлува безпрепятствено.

А походът продължава напред и все напред.

Мравките прескачат големи късове варовик — сталагмити. Тези, които вървят по тавана, заобикалят сталактити. Понякога сталагмитите и сталактитите се съединяват и се сливат в дълги колони. В такива моменти е трудно да се различи къде е горе и къде долу!

В пещерата гъмжи от местна фауна. Тук могат да се видят същински живи изкопаеми. Повечето са слепи и без пигмент. Бели мокрици бързо се разбягват, тържествено преминават стоножки, нервно подскачат дългокраки бръмбари. Из локвите плуват прозрачни скариди с мустачки, по-дълги от тялото.

В една кухина 103-ти открива група вонящи пещерни дървеници, отдадени на обичайните си оргии, с вирнати островърхи членове. Белоканецът убива няколко от тях.

Някаква мравка се приближава и опитва на вкус една сварена от киселината дървеница. 103-ти се сеща, че това месо е може би по-вкусно топло и препечено, отколкото студено и сурово.

Виж ти — казва си той, — месото би могло да се вари в киселинна баня.

Ето как често пъти стават гастрономическите находки. По чиста случайност.