Бернар Вербер
Денят на мравките (118)

118. Божествен гняв

Бог Никола е разгневен.

Какви са тези мравки, които се осмеляват да му противоречат? Неверници, нечестивци, богохулници! Тези еретици трябва да бъдат сразени!

Знае, че ако не се прояви като страховит и отмъстителен бог, царството му няма да трае дълго.

Застава пред клавиатурата на компютъра, който превежда думите с феромони:

 

Ние сме богове.

Ние можем всичко.

Нашият свят е по-висш.

 

Ние сме непобедими и никой не може да поставя под съмнение нашето царство.

В сравнение с нас вие сте недозрели ларви.

Вие нищо не разбирате от света.

 

Почитайте ни и ни хранете.

Пръстите могат всичко, защото Пръстите са богове.

Пръстите могат всичко, защото Пръстите са велики.

Пръстите могат всичко, защото Пръстите са могъщи.

 

Такава е исти…

— Какво правиш тук, Никола?

Той набързо изключи машината.

— Не спиш ли, мамо?

— Събудих се от тракането на клавишите. Вече спя толкова леко, че понякога не съм сигурна дали спя, дали сънувам, или живея наяве.

— Сънуваш, мамо. Легни си пак!

Той грижовно я придружи до постелята.

Люси Уелс промълви: „Какво правеше на компютъра, Никола?“, ала сънят я обори, преди да успее да довърши въпроса си. Сънува, че синът й използва „Розетския камък“, за да разбере по-добре механизмите на мравешката цивилизация.

От своя страна Никола помисли, че този път му се е разминало. За в бъдеще ще трябва да внимава повече.