Бернар Вербер
Денят на мравките (117)

117. В Бел-о-кан

Мушиците вестители кацат в Бел-о-кан. Всички те носят една и съща новина. Войниците от похода са победили един Пръст с помощта на пчелна отрова. След това нападнали кошера Асколейн и го превзели. Нищо не можело да спре техния устрем.

В целия Град цари веселие.

Царица Хли-пу-ни е възхитена. Тя винаги е твърдяла, че Пръстите са уязвими. Сега доказателството е налице. Обзета от върховна възбуда, тя излъчва към трупа на майка си:

Могат да бъдат убити. Могат да бъдат победени. Те не ни превъзхождат.

Няколко етажа под Забранения град бунтовниците, привърженици на Пръстите, се събират в една тайна зала, още по-тясна от предишното им убежище над обора за листни въшки.

Ако нашите легиони наистина са успели да убият един Пръст, това означава, че Пръстите не са богове — казва един не-деист.

Те са наши богове — упорства друг, деист. Според него бойците от похода са помислили, че имат работа с Пръст, докато в действителност са нападнали друго някакво розово и обло животно. Той повтаря ревностно:

Пръстите са наши богове.

Ала въпреки това за пръв път в редиците на най-заклетите деисти се промъква съмнение. И те допускат грешка, като заговарят направо за това на механичния пророк, прословутия Доктор Ливингстън.