Бернар Вербер
Денят на мравките (114)

114. В кошера

9-и слиза от своя носач и души с антени. Край него се приземяват други мравки. Кратко съвещание.

Сформиране на група за действия в особено опасен район.

В плътно каре те проникват в противниковия кошер. Във вътрешността хвъркатите носорози ще бъдат напълно безполезни. Дават им да попасат корички, за да не се отдалечават от входа.

Белоканците имат чувството, че сквернят с присъствието си някакво светилище. Никой друг освен пчелите до този момент не е влизал тук. Восъчните прегради сякаш се опитват да погълнат мравките. Напредват предпазливо.

Стените с безупречни геометрични форми хвърлят златисти отблясъци. Медът лъщи под няколкото лъча светлина, процеждащи се отвън. Восъчните плочки са слепени с прополис — онази червеникава смола, която пчелите събират върху пъпките на кестените и върбите.

Не се докосвайте до нищо! — предава 9-и.

Твърде късно. Привлечени от меда, няколко мравки понечват да го опитат и веднага потъват в него. Невъзможно е да бъдат измъкнати от тези подвижни пясъци, без същата участ да сполети останалите.

Артилеристите, които са запазили известно количество киселина в запас, пристъпват заднешком, за да могат да стрелят незабавно срещу всеки нападател, изскочил от засада.

Наоколо се носи дъх на захар и на клопка.

Не се докосвайте до нищо!

Подушват присъствието на асколейнски работнички и войници, скрити във восъчните пити и готови да се нахвърлят върху тях, щом получат заповед за това.

Мравките от похода стигат до шестоъгълна ограда, наподобяваща сърцевината на ядрен реактор. Само че на мястото на пръчките с уран се намират бъдещите обитатели на Златния кошер. Осемстотин клетки, пълни с яйца, хиляда и двеста мехурчета, съдържащи ларви, две хиляди и петстотин клетки, заети от бели на цвят какавиди. Централната зона се състои от шест по-големи клетки. Тук растат ларвите на половите принцеси.

Мравките са впечатлени от подобна архитектура. Тя е дело на цивилизация, достигнала своя разцвет. Няма нищо общо с безредните коридори в мравешките градове, пробити къде ли не по закона за най-малкото съпротивление. Дали пък мравките наистина не са по-неинтелигентни и по-нецивилизовани от пчелите? Би могло да се помисли, като се вземе предвид по-обемистият мозък на пчелата. Въпреки това изследванията, направени от царица Хли-пу-ни, доказват, че интелигентността не е в пряка зависимост от обема на мозъка. Нервните окончания, образуващи сложна система в тялото на насекомите, са много по-развити при мравките.

Белоканците продължават напред и откриват съкровище: склад, който пращи от провизии. Вътре има десет килограма мед, което е двадесет пъти повече от теглото на всички обитатели на кошера. Рижите спорят и оживено размахват антени.

Приключението се оказва твърде опасно. Те се връщат назад и се насочват към изхода.

Бийте бегълците! Да избием тези натрапници, докато са затворени между стените на нашия град — предава една пчела.

От всички страни шестоъгълните клетки изригват пчели-воини.

Мравките падат под ударите на отровните жила. Никой не удостоява залепналите за пода с честта да се бие с тях.

Все пак 9-и и по-голямата част от бойната група успяват да се измъкнат от кошера. Мравките яхват своите хвъркати бръмбари и излитат, преследвани от тълпа асколейнци, които надават победни ухания.

Ала тъкмо когато във вътрешността на Града всички се готвят да се поздравят с успеха, се раздава зловещо пращене. Покривът на Асколейн се срутва и стотици мравки нахлуват в кошера.

Стратегията, разработена от 103-ти, се оказва безпогрешна. Докато пчелите са били заети с преследване на мравешката армада, той се е покачил на едно дърво и е повел хиляди белоканци на щурм срещу опразнения от летящите войници град.

Внимавайте да не изпочупите всичко. Убивайте само в краен случай. По-скоро вземайте полови ларви за заложници! — нарежда 103-ти, докато обстрелва личната гвардия на царица Заха-хаер-сха.

Само след няколко секунди половите ларви биват приклещени за врата от белоканските бойци. Градът се предава. Победен, кошерът Асколейн капитулира.

Владетелката осъзнава измамата. Нахлуването на групата не е било нищо друго, освен отвличащ маньовър. Междувременно мравките, останали без летящи носачи, са пробили покрива на нейното гнездо, откривайки по този начин втори, много по-опасен фронт.

Така бе спечелена битката на „Малкия сив облак“, която за цялата околност означаваше окончателна победа на мравките над третото измерение.

А сега какво желаете? — пита царицата на пчелите. — Да ни избиете до крак ли?

9-и отговаря, че рижите никога не са си поставяли подобна цел. Техен единствен враг са Пръстите. Те са едничката цел на похода. Мравките от Бел-о-кан нямат нищо против пчелите. Просто се нуждаят от тяхната отрова, за да избият Пръстите.

Вероятно Пръстите са много важни, след като ви струват толкова усилия — излъчва Заха-хаел-сха.

103-ти иска освен това да им бъде предоставен един пчелен легион като подкрепление. Владетелката се съгласява. Предлага им една елитна ескадрила, Гвардията на цветята. Незабавно триста пчели забръмчават. 103-ти ги разпознава. Това са асколейнските бойци, причинили най-големи загуби сред белоканските редици.

Мравките молят Златния кошер да им осигури също така подслон през нощта, както и запаси от мед за из път.

Асколейнската царица ги разпитва:

Защо преследвате с такова ожесточение Пръстите?

9-и обяснява, че Пръстите използват огън. Следователно представляват опасност за всички видове. Навремето насекомите сключили пакт: съюз срещу всички, които използват огън. Дошло е време този пакт да бъде изпълнен на дело.

В този момент 9-и забелязва как 23-ти излиза от една клетка.

Ти какво правиш тук? — вдига въпросително антени той.

Исках само да разгледам царските покои — отвръща невинно 23-ти. Двете мравки никак не се обичат и отношенията им непрекъснато се влошават.

103-ти застава помежду им и пита къде е изчезнал 24-ти.

24-ти се изгубил из кошера по време на последния щурм. Той взел участие в битката, втурнал се да преследва някаква пчела и… сега изобщо няма представа къде се намира. Всички тези пити не му вдъхват никакво доверие. Въпреки това нито за момент не изпуска пашкула от пеперуда. Тръгва покрай редица клетки с надеждата да открие останалите, преди да се зазори.