Бернар Вербер
Денят на мравките (110)

110. Засада

Ескадрилата на пчелите величествено пори въздуха. Един боец от Асколейн се обръща към своя съсед:

Виж тези осморки на хоризонта. Танцът на нашите пратенички ясно показва, че белоканската армия лети.

Другият се опитва да го успокои:

При мравките летят само половите. Може би става дума за група в брачен полет? С какво би могло да ни навреди това?

Пчелата съзнава собствената си сила и силата на своята войска. Тя чувства на върха на корема си отровното жило, готово да пробие черупките на дръзките рижи. Чувства вътре в себе си запасите сладък мед, от които черпи сили, и запасите отрова, които я разяждат. Слънцето е зад нея и ще заслепява евентуалните им противници мравки.

За миг дори й става жал за тези лекомислени насекоми, които скъпо ще заплатят за своето предизвикателство. Ала трябва да отмъстят за загиналите пратенички танцьорки. Тези мравки трябва да разберат, че всичко, което се намира над земята, е под контрола на пчелите.

В далечината се появява гъст облак, подобен на зараждащ се страто-кумулус. Една възбудена пчела предлага:

Нека се скрием в този малък облак и да ги връхлетим, когато приближат.

Ала едва озовали се на разстояние неколкостотин удара с криле от това реещо се из въздуха убежище, и се случва нещо невъобразимо. Пчелите не могат да повярват на антените си. Още по-малко на очите си. От изненадата трептенето на крилата им пада от триста на петдесет трептения.

Те удрят спирачки, преди да са достигнали сивия облак.

— СИВ