Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мравките (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le jour des fourmis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
billybiliana (2024 г.)
Начална корекция
WizardBGR (2024 г.)
Допълнителна корекция
billybiliana (2025 г.)

Издание:

Автор: Бернар Вербер

Заглавие: Денят на мравките

Преводач: Красимир Петров

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: роман (не е указано)

Националност: френска

Печатница: ДП „Абагар“

Редактор: Силвия Вагенщайн

ISBN: 954-529-063-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/21125

История

  1. — Добавяне

109. Енциклопедия

РОЕНЕ: Роенето при пчелите е подчинено на странен ритуал. Цял един град, един народ, едно царство, на върха на своя разцвет, внезапно решава да постави всичко под въпрос. След като е осигурила благоденствието на своите поданици, старата царица си тръгва, оставяйки най-ценните си съкровища: складове с храна, добре уредени квартали, величествен дворец, запаси от восък, прополис, прашец, мед, пчелно млечице. И ги оставя на кого? На свирепите новородени.

Придружена от своите работнички, владетелката напуска кошера, за да се установи на ново, съвсем несигурно място, където най-вероятно изобщо няма да стигне.

Няколко минути след нейното тръгване децата пчели се събуждат и откриват, че градът им е изоставен. Всяко от тях по инстинкт знае какво трябва да се прави. Безполовите работнички се втурват да помогнат при излюпването на половите принцеси. Спящите красавици, свити в свещените си капсули, за пръв път трепват с крила.

Ала първата, която проходи, веднага започва да се държи като убиец. Тя се втурва към другите принцеси и ги разкъсва с малките си челюсти, като пречи на работничките да ги спасят. След това пронизва своите сестри с отровното си жило.

Колкото повече убива, толкова по-спокойна се чувства. Ако някоя работничка се опита да защити една от царските люлки, първата пробудила се принцеса надава „вик на пчелна ярост“, който силно се различава от обичайното бръмчене на кошера. Тогава нейните поданички свеждат глави в знак на покорство и я оставят да продължи с престъпленията си.

Понякога някоя от другите принцеси започва да се брани и тогава присъстваме на битка между принцеси. Ала трябва да се отбележи странният факт, че когато последните две оцелели застанат една срещу друга на дуел, никоя от тях не използва отровното си жило, тъй като на всяка цена едната трябва да оцелее. Въпреки своята яростна жажда за власт те никога не поемат риска да умрат едновременно и да оставят кошера без майка.

Последната и единствена оцеляла принцеса бива оплодена по време на полет от мъжките. След една-две обиколки на кошера тя се връща и започва да снася яйца.

Едмон Уелс

Енциклопедия на относителното и абсолютното знание, том II