Бернар Вербер
Денят на мравките (108)

108. Неочаквани последствия

Префектът Шарл Дюпейрон сновеше из стаята. Беше повикал при себе си комисаря Жак Мелиес и очевидно бе в лошо настроение.

— Случва се понякога да окажем доверие някому, а след това да преживеем разочарование.

Жак Мелиес се въздържа да отбележи, че това се случва често в политиката.

Префектът Шарл Дюпейрон се приближи с укоризнено изражение на лицето.

— Повярвах във вас. Само че защо се нахвърлихте с такова смешно усърдие върху дъщерята на професор Уелс? Която на всичко отгоре е журналистка!

— Единствено тя знаеше, че съм попаднал на следа. Отглеждаше мравки в жилището си. И точно същата вечер в спалнята ми нахлуха мравки.

— В такъв случай какво би трябвало да кажа аз? Знаете, че бях нападнат от милиарди мравки в гората!

— Тъкмо се канех да попитам как се чувства синът ви, господин префект?

— Напълно се възстанови. Ах, не ми напомняйте! Лекарят установи ужилване от пчела. Бяхме целите покрити с мравки, а единственото обяснение, което той можа да даде, бе: ужилване от пчела! Обърнете внимание, най-невероятното е, че след като му предписа серум против пчелна отрова, Жорж веднага се оправи. (Префектът поклати глава.) Имам пълно основание да негодувам срещу мравките. Препоръчах на областния съвет да изработи план за прочистване. Едно хубаво напръскване на гората Фонтенбло с ДДТ, и след това години наред ще можем спокойно да ходим там на пикник върху труповете на тези гадини!

Той се настани зад огромното си бюро в стил „Режанс“ и подхвана с все същия укорителен тон:

— Дадох нареждане тази Летиция Уелс незабавно да бъде освободена. Убийството на професор Синериас оневини вашата заподозряна и направи за смях цялата полиция. Никак не бе необходимо да се стига до този нов провал.

Тъй като Мелиес се готвеше да възрази, префектът продължи още по-ядосано:

— Поисках да бъде изплатено обезщетение на госпожица Уелс за нанесени морални щети. Това, разбира се, няма да й попречи да направи на пух и прах в своя вестник нашите служби. Ако искаме да излезем с чест от положението, трябва час по-скоро да заловим истинския убиец на всички тези химици. Една от жертвите е написала с кръвта си думата „мравки“. Само в телефонния указател на Париж могат да се намерят четиринадесет души с подобна фамилия. Аз съм съвсем „първосигнален“. Когато някой агонизиращ надраска със сетни сили думата „мравки“, първата ми мисъл е, че това е чисто и просто името на неговия убиец. Тръгнете по този път.

Жак Мелиес прехапа устни:

— Толкова е просто, че не съм се сетил за това, господин префект.

— Ами тогава на работа, господин комисар. Не бих искал да нося отговорност за вашите грешки!