Бернар Вербер
Денят на мравките (106)

106. Енциклопедия

СЪН: В дебрите на една гора в Малайзия живеело първобитното племе сенои. Тези хора организирали цялото си битие около сънищата. Наричали ги впрочем „народ на сънищата“.

Всяка сутрин на закуска край огъня всеки разказвал съня си от изминалата нощ. Ако сенои бил сънувал, че вреди някому, той трябвало да подари нещо на засегнатия. Ако бил сънувал, че някой от присъстващите го е ударил, нападателят трябвало да се извини и да се откупи с подарък.

При сеноите светът на сънищата бил по-богат на поуки от действителния живот. Ако дете разкажело, че е видяло насън тигър, от който бяга, то било длъжно на следната нощ да сънува отново хищника, да влезе в бой с него и да го убие. Старците го напътствали как да постигне това. Ако въпреки всичко детето не успеело, цялото племе го мъмрело.

Според сенойската ценностна система, ако някой, независимо мъж или жена, сънувал полово сношение, то той трябвало да достигне до оргазъм и след това наяве да се отблагодари на любовницата или на любовника чрез подарък. С враждебно настроените противници от кошмарите се постъпвало по следния начин: врагът трябвало да бъде победен, след което да му се иска подарък, за да бъде спечелен за приятел. Най-желаният сън бил свързан с летенето. Цялата общност поздравявала летелия насън. Първият полет за едно дете бил като кръщение. Отрупвали го с подаръци и му обяснявали как да стигне с летене до далечни страни, за да донесе оттам екзотични дарове.

Сеноите станали любимци на западните етнолози. Тяхното общество не познавало насилието и душевните заболявания. В него не се срещал стрес и войнствен порив за завоевания. Трудът се свеждал до минимума, необходим за оцеляването.

Сеноите изчезнали през седемдесетте години на двадесети век, когато се пристъпило към разработката на обитаваните от тях гори. Ала всички ние бихме могли да започнем прилагането на техните познания.

Като начало да регистрираме всяка сутрин съня от изминалата нощ, като му дадем заглавие и датировка. Сетне, подобно на сеноите, да го разкажем на близките например по време на закуска. После да отидем по-нататък, прилагайки основните правила на ониронавтиката. И така, преди лягане да изберем желания от нас сън: да издигаме планини, да променим цвета на небето, да посетим далечни краища, да срещнем животните, които искаме.

Насън всеки е всесилен. Първият изпит по ониронавтика е летенето. Разперваме ръце, понасяме се, пикираме, издигаме се като свредел: всичко става възможно.

Ониронавтиката изисква постепенно обучение. Часовете по „полет“ вдъхват увереност и изразителност. На децата са достатъчни само пет седмици, за да се научат да управляват сънищата си. При възрастните понякога са необходими няколко месеца.

Едмон Уелс

Енциклопедия на относителното и абсолютното знание, том II

Жазон Бражел застана пред аналоя редом с Жонатан. Видя, че последният се интересува от сънищата и му довери, че също е сънувал мравки. Те успели да избият всички хора и „уелсците“ се оказали последните оцелели представители на човечеството.

Разговаряха за мисията Меркурий, за мравките бунтовници, за проблемите, които им бе създала новата царица Хли-пу-ни.

Жазон Бражел запита защо Никола все още не участва в церемониите на единение. Жонатан Уелс отвърна, че синът му не е изразил желание, а трябва инициативата да излезе от самия него. Не бива нито да му се предлага, нито да му се налага подобна стъпка.

— Но… — опита се да възрази Жазон.

— Нашето знание не е прилепчиво, ние не сме секта: целта ни не е да посвещаваме когото и да било. Никола ще се присъедини към нас в деня, когато пожелае това. Посвещението е вид смърт. То е болезнено преображение. Решението трябва да бъде негово и никой не бива да му влияе. Особено пък аз.

Двамата мъже се бяха разбрали. С бавни движения те отидоха отново да си легнат. Сънуваха, че летят в геометрични форми. Прекосяваха релефни цифри, увиснали в небето. Едно. Две. Три. Четири. Пет. Шест. Седем.