Бернар Вербер
Денят на мравките (103)

103. Асколейн, Златният кошер

Вертикална осморка. Обърната осморка. Спирална осморка. Осморка.

Спиране.

Двойна осморка. Промяна на ъгъла спрямо слънцето.

Тясна хоризонтална осморка. Широка хоризонтална осморка.

Посланието е съвършено ясно.

Отговор: осморка, широка хоризонтална осморка, двойна осморка, обърната осморка. Сетне предаване към следващата въздушна свръзка.

Виейки се в простора, пчелите изписват своите съобщения по небето.

За да обозначат, че храната се намира на повече от сто метра, те изпълняват осморки, чиято централна ос показва посоката, в която трябва да се поеме, както и разстоянието.

Градът на големия бор край реката на обонятелен език се нарича Асколейн, което за пчелите означава Златният кошер.

Той има шест хиляди обитатели.

Една пчела разузнавач от Асколейн е уловила призива и излита с пълна скорост. Тя прави слалом между стръковете магарешки бодили, подминава насипите, прелита над колона мравки, която лъкатуши сред тревите (я виж ти, какво търсят мравки по тези места?). Заобикаля големия дъб, лети с бръснещ полет над песъчливата местност.

Тук става интересно. Пчелата забавя трептенето на крилата си. Пърха над нарцисите, нагазва сред тичинките на непознати цветя. Всъщност като се замисля, установява, че това са маргаритки, потапя тънкия си език с много разклонения в жълтия прах и малко след това поема обратно с полепнал по краката пресен цветен прашец.

Приземява се на пистата за излитане на кошера и веднага започва да бие криле с честота 280 херца.

Бзззззз-бззз-бззз. 280 херца е честотата, която позволява на една пчела да вдигне на крак най-голям брой работнички, заети с проблема по изхранването.

При 260 херца може да привлече работнички по домакинството и отглеждането на малките. При 300 херца да вдигне бойна тревога.

Разузнавачът застава върху един восъчен шестоъгълник и започва своя танц. Този път той чертае осморки, но в две измерения спрямо плоскостта на восъчния под на кошера. Набързо разказва за своето приключение. Указва посоката, разстоянието и точните свойства на посетените от него цветя. Май че става дума за маргаритки.

Тъй като източникът е относително близо, танцът му е бърз, в противен случай би го изпълнил по-бавно. Сякаш да наподоби умората от продължителния полет.

В своя доклад под формата на танц той държи сметка също и за положението и движението на слънцето.

Колегите му се стичат. Разбрали са за наличието на многобройни цветове за паша, но биха желали да се убедят в качествата на този източник. Понякога цветята са покрити с птичи изпражнения, друг път са повехнали, случва се пчели от друг кошер вече да са ги обрали.

Някои нервно тропат с корем по восъчните пити.

Искаме по-конкретни сведения — казват по този начин те на пчелен език.

Разузнавачът не чака втора покана. Той избълва отчасти погълнатия прашец:

Опитайте, любезни, и ще видите, че е първокачествен!

Този танц, диалогът, обменът протичат в пълен мрак, ала накрая цяла група излита с мисия, чиито координати в по-голямата си част са им известни.

Изнуреният разузнавач поглъща обратно образците от прашеца, донесени като доказателство. След това отива в царските покои, обитавани от владетелката на асколейнските пчели. Тя се казва Заха-хаер-сха и е шестдесет и седмата с това име.

Възкачила се е на трона на това пчелно царство в резултат на битка, опълчила я срещу двадесетина нейни сестри царици. Пчелите винаги произвеждат твърде много царици, но тъй като за цял град е необходима не повече от една, те се сражават свирепо в брачните покои, докато остане жива само победителката.

Подобен начин на подбор е донякъде варварски, но позволява начело на Града на пчелите да застане най-издръжливата и най-борбената.

Пчелната царица, която се познава по корема, оцветен изцяло в жълто, живее четири години и при нормални условия може да снася до хиляда яйца на ден.

Кошерът Асколейн се намира в посока изток-североизток от мравуняка Бел-о-кан. Мястото е изключително подходящо и оранжевите восъчни пити гъмжат от работнички събирачки. Тук всичко блести и ухае. Жълто, черно, розово и оранжево. Работничките си предават една на друга с крака скъпоценния мед.

По-нататък други гребат от восъчен съд пчелно млечице за храна на царицата.

Още по-далеч се намира залата за възпитание на младите пчели.

При пчелите възпитанието почива на неизменни правила. Още щом излезе от килийката си, пчелата бива хранена от своите сестри, след което сама се хваща на работа. През трите първи дни от своя живот тя е заета с домакински задължения. На третия ден претърпява физически изменения с появата близо до устата на жлези, произвеждащи пчелно млечице. Тогава става гледачка. След това жлезите й закърняват и постепенно започват да функционират други жлези, разположени този път под корема. Те отделят восъка, необходим за строителство и ремонт на питите на Града.

Така, от дванадесетия ден насетне пчелата става зидар.

Тя строи килийките, от които се състоят восъчните пити. След осемнадесетия ден престават да функционират и жлезите за восък. Тогава работничката става пазач, докато привикне с външния свят, след което става берачка. И си умира берачка.

Разузнавачът влиза в царските покои. Иска да съобщи на Царицата Майка за странната колона от мравки, ала тя разговаря усилено с… той не смее да повярва на антените си… именно с една мравка. По-точно мравка от белоканската федерация! Отдалеч улавя беседата на двете насекоми.

Какво може да се направи? — пита царицата на пчелите.

Когато тази мравка се появи в кошера, никой не бе наясно за какво е дошла. Пуснаха я да влезе в Златния град повече от изненада, отколкото от симпатия.

Какво можеше да търси някаква мравка в един кошер!

Тогава 23-ти разказа за необикновените обстоятелства, които оправдаваха неговото идване.

Белоканците, неговите кръвни братя, били полудели: те предприели поход срещу Пръстите и вече убили един от тях. 23-ти обяснява, че войската неизбежно ще нападне кошера, който се намира на пътя й. Той предлага на пчелната армия, чиято мощ му е известна, да избърза и да атакува колоната, докато тя е притисната в каньона на лютичетата.

Засада? Ти ми предлагаш да поставя засада срещу представители на твоя собствен вид?

Пчелната царица е изненадана. Бяха й разказвали, разбира се, че държанието на мравките ставало все по-противоестествено — примерът с наемниците, които се сражавали против своето собствено гнездо и в замяна получавали храна, — но до този момент тя вярваше на тези приказки само наполовина. А ето че пред нея стои мравка, която й посочва най-подходящото място за унищожение на своите. Това направо я изумява.

Очевидно мравките се оказват много по-покварени, отколкото си е представяла. Освен ако всичко това не е капан. Този мним предател би могъл например да подмами пчелната армия и каньона на лютичетата и през това време основните сили на похода да нападнат кошера. Виж, това би било по-разбираемо.

Крилете на гърба на царица Заха-хаер-сха затрептяват.

Защо предаваш своите? — запитва тя на основен обонятелен език, разбираем дори за мравките.

Мравката обяснява: белоканци искали да избият всички Пръсти на Земята. А пръстите били част от всемирното многообразие, така че заради мравките, които изтребват цели видове, планетата като цяло обеднявала. Всеки вид принасял някаква полза и духът на природата намирал израз именно в разнообразието от животински форми.

Унищожението дори на една от тях е престъпление.

Мравките били избили вече много животни. Сторили го съзнателно, без да се опитат да влязат във връзка с тях, да ги разберат. По този начин цяла една страница от книгата на природата била заличена поради чисто мракобесие.

Войник 23-ти не споменава, че Пръстите са богове и че самият той е деист. Не казва, че „Пръстите са всемогъщи“, макар да го мисли много силно. Как някаква си пчелна царица би могла да проумее подобни свръхабстрактни понятия?

23-ти подхваща аргументите на бунтовниците не-деисти.

Този език е по-лесно смилаем за някой, на когото никога и през ум не му е минавало, че могат да съществуват богове.

На практика за Пръстите не се знае почти нищо. От тях без съмнение бихме могли да научим много неща. На своето равнище те са изправени пред проблеми, които ние дори не бихме, могли да си представим…

Според него Пръстите трябвало да бъдат пощадени. Или най-малкото да бъде спасена поне една двойка, за да бъде изучена.

Пчелата разбира всичко, но заявява, че войната между мравките и Пръстите изобщо не я засяга. В момента самите пчели се намират в пограничен конфликт с гнездо черни оси и всичките им военни сили са заети с него. Царица Заха-хаер-сха не без известно удоволствие се впуска в описание на последната битка между пчелите и осите.

Летящите ескадри от хиляди ципокрили, които преплитат крилете си, двубоите високо в простора, ударите на отровните жила, отбраната, нападението, хватките! Признава, че въздушната фехтовка с жила е нейна страст. Този спорт е познат единствено на пчелите и осите. Никак не е лесно да летиш и в същото време да нанасяш ловки удари. Тя весело започва да имитира двубой с въображаем противник, като назовава различните хватки. Това е мелница, това промушване, четвърта, пета, първа позиция, париране отдясно.

Върхът на корема й е на едно крило разстояние от главата на мравката. Ала самата мравка не изглежда никак впечатлена, затова пчелата продължава описанието на войната с осите. Разгръщане, изнасяне напред, обход, заслон, контраатака…

23-ти я прекъсва и възразява, че, напротив, пчелите са пряко засегнати от войната между мравките и Пръстите. Един от техните най-опитни войници, 103-ти, открил, че Пръстите могат да бъдат убивани с пчелна отрова. Засега това е единственото смъртоносно оръжие срещу тях.

Ето защо походът на мравките неминуемо ще нападне Асколейн, за да си набави отрова.

Мравките ли? Да ни атакуват тъй далеч от тяхната федерация! Ти бълнуваш!

Точно в този момент по всички пити на Златния кошер се разнася бойна тревога.