Бернар Вербер
Денят на мравките (10)

10. Вечерна пеперудо, добър вечер

Защо блясъкът изгасна тъй ненадейно? Без съмнение пеперудата бе усетила пламъка, който щеше да опърли крилете й, но бе готова на всичко, за да изпита докрай екстаза на светлината… Толкова малко оставаше да осъществи тази осмоза с топлината!

Разочарована, пеперудата сфинкс поема курс назад към гората Фонтенбло и се издига високо, високо в небето. Лети дълго, преди да достигне мястото, където бе завършила своята метаморфоза.

Благодарение на хилядите очни фасети тя отлично различава плана на местността от висините. В средата се намира мравунякът Бел-о-кан. Наоколо са разположени основаните от рижи царици градове и села. Те наричат този комплекс „федерация Бел-о-кан“. В действителност политическата мощ на това образувание е толкова голяма, че то може да бъде оприличено на империя. В гората вече никой не смее да поставя под съмнение хегемонията на рижите мравки.

Те са най-интелигентните, най-организираните. Умеят да използват различни оръдия, победиха термитите и мравките джуджета. Могат да убиват животни, стотици пъти по-големи от самите тях. В гората всички са убедени, че те са истинските и единствени господари на света.

Западно от Бел-о-кан се простират опасни територии, гъмжащи от паяци и богомолки. (Пази се, пеперудо!)

На югозапад — област, почти толкова дива, населена с оси убийци, змии и костенурки. (Опасност.)

На изток живеят всевъзможни чудовища на четири, шест или осем крака, а също с уста, куки и жила, които отравят, мачкат, раздробяват, разяждат.

На североизток издига снага съвсем нов пчелен град — кошерът Асколейн. В него обитават свирепи пчели, които под предлог, че разширяват своите полета за паша на прашец, вече са разрушили няколко гнезда на оси.

Още по на изток се намира реката, наречена Всеядка, защото мигновено поглъща всичко, което се докосне до нейната повърхност. Което ще рече, че трябва особено да се внимава.

Я виж ти, на брега се е пръкнал нов град. Заинтригувана, пеперудата се приближава. Изглежда съвсем наскоро построен от термити. Разположената по най-високите кули артилерия веднага прави опит да свали натрапника. Ала той лети твърде високо, за да бъде обезпокоен от тези нещастници.

Пеперудата сфинкс прави рязък завой, прелита над Северните скали, над стръмните планини, които обкръжават големия дъб. Сетне се спуска на юг, към страната на пръчковидните бръмбари и на гъбите червенушки.

Внезапно долавя присъствието на женска пеперуда, която праща чак до тази височина острата миризма на половите си хормони. Устремява се, за да я разгледа по-отблизо. Цветовете й са още по-ярки от нейните. Колко е прекрасна! Ала е странно неподвижна. Чудно нещо. Притежава уханието и изгледа на дама пеперуда, но… Каква подлост! Това е цвете, което чрез мимикрия иска да се представи за нещо, което всъщност не е. У тази орхидея всичко е фалшиво: уханието, крилата, цветовете. Чиста ботаническа измама! Уви! Пеперудата сфинкс открива това твърде късно. Краката й са залепнали. Тя не може повече да излети.

Пляска с криле тъй силно, че от течението се разлетяват пухчетата на един цвят от глухарче. Тя се пързаля по стените на орхидеята, която има формата на леген. В действителност представлява раззинат стомах. На дъното на легена се намират различни смилателни киселини, които ще позволят на цветето да изяде пеперудата.

Нима това е краят? Не. Щастието се явява под формата на два свити във вид на щипци Пръста, които улавят крилата и освобождават сфинкса от опасността, за да го пуснат на дъното на прозрачен съд.

Съдът изминава огромно разстояние.

След това младата пеперуда се озовава в ярко осветено пространство. Пръстите я измъкват от съда, намазват я с някакво жълто, силно ухаещо вещество, от което крилата й се втвърдяват. Вече не може да лети! Сетне Пръстите улавят някакъв гигантски хромиран кол с червена топка на края и с един замах… го забиват в сърцето на пеперудата. Вместо епитафия те залепят точно над главата й етикет с надпис: „Papillonus vulgaris“.