Ренита де Силва
Обещанието (24)

Радж
Разлято мастило и изцапани чаршафи

— Отначало беше просто малко забавление — обяснява майка му. Гласът й е като синьо — пурпурните облаци на здрачаване. Той е разлято мастило, мирис на мъка и вкус на съжаление. — С течение на времето, Гопи се превърна в дрогата, от която имах нужда, за да оцелея. Копнеех да съм свободна, а той бе олицетворението на тази свобода.

— Истината ли е било, когато ти е казал, че те обича? — пита Радж. Той се опитва да усети шока, който майка му е изпитала, когато се е натъкнала на голямата си любов да се сгодява за сестра й.

— Той ме убеди — отвръща тихо тя.

И в този момент лицето й е обляно в сълзи, гримът се събира на вадички по бузите, Радж вижда ясно малкото момиченце, което е била навремето и възрастната жена, в която се е превърнала.

Неговата майка.

Изпитва прилив на нежност към нея. Преди Радж да помисли какви ги върши, той протяга ръка и докосва бузата на майка си. Върховете на пръстите му заблестяват за момент и предизвикват у него остро усещане за загуба.

— Повярвах му — отвръща майка му и очите й блестят на измъченото лице. Тя е на хиляди километри, години назад в миналото, в клаустрофобично село в покрит с прах щат, в провинция, която носи аромата на подправки и той е там с нея, наблюдател от бъдещето, който се запознава със страната, докато летят към нея, изминава разстояние от осем хиляди километра и почти двайсет години неизречени думи, непростени престъпления и неоправена каша — към една жена и едно момиче — непозната му леля и братовчедка — които очакват пристигането им.