Ангел Балашев
Свищов преди 60 и повече години (26)

„Шуми Марица“ и нейният автор

„Нито една от възрожденските, революционни и бунтовни песни не е свързана тъй силно, непосредствено с най-важните и решителни моменти от борбите на българския народ за Освобождение и Обединение, нито една от тях не е обикната тъй дълбоко, и то от целия народ, нито една не е била толкова популярна и не е пята толкова дълго време, нито една от тях не е играла такава важна роля в историята и битието на българския народ, както старият ни химн «Шуми Марица»“ — пише д-р Никола Русев в книгата си „По следите на безсмъртната песен“, издадена в Швейцария през 1988 г.‍

А какво споделя авторът на химна Никола Живков на д-р Иван Шишманов (списание „Деница“, 1891 година, кн. 7–8): „Сега за работата ми по «Шуми Марица» ето какво имам да ти пиша: преди, в турско време, съм бил главен учител, но не в Едрене, а във Велес, ала не съм чувал на немски подобна песен, а по-близо до напева й имаше една българска песен, която бе с глупаво съдържание, ала в напева й се бях влюбил. Ето как беше тази песенчица:

Солнце зорница, тук се разбира,

в младия възраст, който извира,

умната сила, крехката младост,

на человека драга до старост.

Толкова помня от съдържанието й, та като се върнахме от Сръбско — турския бой 1876 г.‍, от командата на генерал Черняева, аз се възпях тамошните подвиги на доброволците и другари в стиховци, които не съм писал, намислих в град Плоещ «Шуми Марица», която белки не щеше да види толкоз свят, ако не бяхме играли моята пиеса в ръкопис «Ильо Войвода», дето е употребена и «Шуми Марица», която по съдържание хареса на другарите, запяха я завинаги и аз като я видях, че се харесва на света, проводих и я напечатах в българския вестник «Новинар», издаваем в Букурещ“. Това е най-автентичната и точна история на „Шуми Марица“.

Живков печата „Шуми Марица“ в девет стиха под заглавието „Черняев марш“. Ще цитирам 1-ви и 4-ти стих за сравнение със сегашния текст на „Шуми Марица“.

1.

Шуми Марица

окървавена,

плаче вдовица,

люто ранена.

        Марш! Марш!

        С генерала наш

        раз, два, три.

        Марш! Войници!

4.

Вижте деспоти

генерала наш.

Чуйте, запейте

Черняева марш.

        Марш! Марш!

        С генерала наш

        раз, два, три.

        Марш! Войници!

Преработеният текст от Иван Вазов през 1912 г.‍ и хармонизиран от Добри Христов е както се пее и свири впоследствие:

Шуми Марица

окървавена

Плаче вдовица,

люто ранена.

        Марш, марш,

        с генерала наш

        В бой да летим,

        враг да победим.

Доста са публикуваните изследвания върху мелодията. Д-р Иван Шишманов пише, че мелодията е по немската войнишка песен: „Wen die Soldaten durch die Stadt marschiren“, внесена в България в Шумен през 1849 г.‍ от унгарския емигрант, капелмайстора Шафрани.

Други автори (например Стоян Чилингиров) пишат, че тази войнишка песен се е изпълнявала от немски оркестър в Одрин. Никола Живков обаче пише, че не е бил учител в Одрин, а във Велес. Как ще е достигнала до него тази мелодия?

Имам аудиокасета с популярни немски маршове, издадена през 80-те години в Западна Германия. В тази касета е и песента „Wen die Soldaten…“ („Когато войниците маршируват през града, всички момичета излизат на вратите и прозорците…“). Много игрива маршова песен с весел текст. Не се съмнявам, че може би е свирена в Одрин и Шумен. Помня, че около 1940 г.‍ военните и ресторантските оркестри започваха и завършваха концертите си с маршови мелодии. Този марш се е харесвал на слушателите и може би музикални българи са съчинили по неговата мелодия „глупавия текст“ на „Солнце зорница“, която песен е стигнала до Живков. А може би Живков е слушал този марш, без да си спомня, в Сърбия или Румъния. Аз не съм музикант и не мога да направя професионално сравнение между мелодиите на „Шуми Марица“ и немския марш. Твърдя обаче, че първите няколко такта на мелодиите са еднакви. В рефрените също има известно сходство. Между изпълнението на Шафрани и мелодията в моята касета има над 140 години, през който период не може да не е настъпило известно изменение на мелодиите. Изменения сигурно е нанесъл и Добри Христов при хармонизирането, но връзка между немския марш и „Шуми Марица“ очевидно има.

Живков надали е отпечатал във в. „Новинар“ „Шуми Марица“ с ноти. Той не е композитор, а автор на текста и използва известни мелодии, както например и в марша „Българска корона — нов марш за Н.‍ В.‍ Княз Фердинанд“, за който пише, че е създал мелодията по народни мотиви. Вероятно първото нотно записване на „Шуми Марица“ е хармонизацията на Добри Христов и дотогава мелодията на марша се е изменяла.

Черняев марш се пее от Българското опълчение при срещата с император Александър ІІ, пее се при боевете на Шипка и Стара Загора. Пее се през Сръбско-българската война, след което е наредено военните оркестри да свирят марша заедно с „Боже, царя храни“. Всички атаки на българската войска в следващите войни са съпроводени с „Шуми Марица“.

Авторът на „Шуми Марица“ — Никола Атанасов Живков (1847–1901 г.‍) е роден в Търново. Брат му Георги Живков, член на БТЦРК в Букурещ, е регент на България след детронацията на княз Александър Батенберг заедно със Стамболов и Муткуров. После в кабинета на Стамболов е министър на просветата. На негово име е кръстено едно село близо до Ихтиман. Сестра му Вела е съпруга на Димитър Благоев. Никола Живков е ученик на П.‍ Р.‍ Славейков и на Никола Михайловски в Търново. После учи при американски мисионери в Русе. Агент е на Дановата печатница и обхожда българските земи. Към 1872 г.‍ е натоварен от Българското читалище в Цариград да разпространява списание „Читалище“ и да открива читалища в България. Учителства във Велес, Прилеп, Варна, Берковица, Свищов, Севлиево, Тулча и други. През 1875 година участва в организирането на въстание в Берковица, заловен е от турците, но успява да избяга в Гюргево, където се среща с Христо Ботев и сътрудничи на в-к „Нова България“. През 1976 г.‍ участва в Сръбско-турската война под командването на генерал Черняев. След Освобождението на България се заселва в Свищов, отначало като писар при Найден Геров, след което работи като учител и се оженва за по-малката сестра на баба ми Теодора Досева. До края на живота си живее със семейството си в къщата на прадядо ми Расим Досев. Къщата е запазена в Свищов на ул. „Никола Петков“ №14. На нея е поставена паметна плоча за Никола Живков, но не с надпис, че е революционер и автор на химна „Шуми Марица“, а че е създател на първите детски градини в България, което също е една от неговите заслуги за родината. Детските градини той създава заедно със съпругата си Теодора, а освен това издава и книга за предучилищно възпитание на децата. Свищов има голям детски дом, кръстен на негово име.

Аз, естествено не помня Никола Живков. Спомените ми за него са от баща ми и от съпругата на Живков — баба Теодора, която много ме обичаше. Моята баба Екатерина — сестра й, беше починала преди раждането ми, а внуците на баба Теодора, моите братовчеди Дора и Колю, живееха в София, така че тя ми беше баба и аз замествах внуците й в Свищов. Беше умна и спретната бабичка. Като бивша учителка много се интересуваше какво учим и най-вече какви песни пеем. Често ми пееше ученически песни от времето, когато е била учителка.

Никола и Теодора Живкови имаха четири деца: Богдан (Боян), Владимир, Васил и Ружа. Най-големият Богдан е завършил техническия отдел на Морското училище във Варна през 1906 г.‍ Баща му не е имал щастието до го види като морски офицер — механик. Богдан е бил основател и председател до края на живота си (1922 г.‍) на Дружеството на морските механици в България. Починал е на 38 години от силна простуда, след като при потъване на кораба, на който е бил механик се е хвърлил последен заедно с капитана в студената вода. Другите двама синове — Владимир и Васил, завършили в Свищов Търговската гимназия „Димитър Хадживасилев“, работеха в София като държавни чиновници. Сестра им Ружа гледаше майка си в Свищов. В София сега живее внучката на Никола Живков — Дора, съпруга на офицера от запаса Драгомир Сърмаджиев.

Всички, от деца, обичаме хубавата песен „Мила Родино“, сегашния ни химн, създадена от родолюбеца Цветан Радославов, роден в Свищов. Тя е на особена почит в нашето семейство, защото съпругата ми, от свищовско потекло, е родственица на Цветан Радославов. Но „Шуми Марица“ е била и трябва да остане нашият химн — химнът на България. Ние сме народ и войска с традиции, които уважават себе си. Нашите деди и бащи умираха под звуците на „Шуми Марица“ Почти всички страни, освободили се от комунизма, възстановиха химните си. Ще запеем ли и ние отново „Шуми Марица“?