Анатолий Рибаков
Прах и пепел (4)

4.

След първата командировка на Шарок в Париж последва втора, а после го оставиха там с изработен в Испания паспорт на името на руския емигрант Юрий Александрович Привалов. Имаха късмет със съвпадението на имената: казваха се еднакво с покойния — Юрий. Легендата бе добре изработена. Като малко момче се озовал в емиграция, в Шанхай, родителите му починали, заминал за Париж, работел в рекламна фирма със собственик французин. В Русия, в Налчик, имал далечни роднини, естествено, не поддържал връзка с тях, пък и не знаел дали са живи. Макар и не дипломатически, но стабилен „покрив“. Шпигелглас му повери връзка с двама агенти — генерал Скоблин (Фермера) и Третяков (Иванов). С фермера Шарок вече се бе срещал, когато заедно с Шпигелглас подготвяха процеса срещу Тухачевски, а досието на Третяков-Иванов проучи в Париж.

Сергей Николаевич Третяков, преди революцията крупен руски индустриалец, през 1917 година министър във Временното правителство, после министър в правителството на Колчак, завербуван през 1930 година за 200 долара на месец, имаше добра репутация сред емигрантите. Но главната му ценност като агент се състоеше в следното: в дома на Третяков (улица „Колизе“ 29) на първия етаж се намираше щабът на РОВС, Руския общовоински съюз, семейство Третякови живееха на третия етаж, а самият той — на втория, точно над кабинета на ръководителя на РОВС генерал Милер. В тавана на кабинета бе поставено подслушвателно устройство, Третяков седеше по цял ден вкъщи със слухов апарат, записваше и предаваше записките на Шарок. Така съветското разузнаване имаше достъп до най-секретната информация за белогвардейската емиграция.

И да се среща с Третяков беше по-приятно, отколкото със Скоблин. Скоблин се държеше високомерно, пък и срещите с него бяха опасни: емигрантите го подозираха в сътрудничество с НКВД, може би го следяха, налагаше се често да сменят времето и мястото на срещите. Третяков бе извън подозрение, срещаха се всяка сряда към пет часа в кафене „Анри Ⅳ“ на ъгъла на Плас дьо ла Бастий и булевард „Анри Ⅳ“, седяха в неголемия, полупразен по това време салон, никога не говореха за работата, слагаха на масата списанията, които носеха, Третяков си отиваше със списанието на Шарок, Шарок със списанието на Третяков, в него бяха текстовете на подслушаните разговори.

Навремето Шпигелглас го бе предупредил:

— Третяков е разочарован от емиграцията, но не издава цялата информация, която притежава. Ще трябва постоянно да изразявате недоволство и да искате повече. Той работи изключително за пари и непрекъснато ще ви крънка и изнудва. Не се поддавайте. Двеста долара месечно — нито цент повече. Ако работи лошо, давайте му по сто, а останалите — когато даде нещо съществено. Задължително срещу разписка. Особено се пазете от неговите приказки за доброто старо време, той обича да си го спомня и само ще ви губи времето.

Но Шарок беше доволен от Третяков. За разлика от кратките, сухи и невинаги съществени съобщения на Скоблин информацията на Третяков беше обстойна и по същество. Високият, красив, внушителен руски господин посръбваше кафето си на малки глътки, впускаше се в разсъждения за дореволюционна Русия, за стара Москва. Въпреки съвета на Шпигелглас Шарок не прекъсваше Третяков. Защо да не послуша? Но същевременно, наблюдавайки стареца, правеше изводите си: променлив в настроенията. Блажената му усмивка изчезваше от лицето му също тъй леко, както се появяваше, той се намръщваше, поморавяваше и започваше да ругае емиграцията:

— Като борци срещу Съветите те напълно изгубиха значението си, ядат се взаимно. Чуждите държави престанаха да залагат на емиграцията ни. Както се знае, никой не залага на покойници.

Шарок отделяше за срещите с Третяков около четирийсет минути, но не подозираше, че скоро ще му се наложи да прекара с него почти две денонощия, без да се разделят нито за минутка. Това се случи, когато Милер бе отвлечен. Милер знаеше каква роля бе изиграл Скоблин при процеса срещу Тухачевски и други съветски военачалници. Именно затова Шпигелглас смяташе, че той е нежелателен свидетел. Заедно със Скоблин той подготви акцията по отвличането, като я насрочи за 22 септември. Точно при тази операция Скоблин се провали.

Преди да излезе от щаба, генерал Милер оставил запечатан плик със заповед да го отворят, ако не се върне до вечерта.

Милер не се върнал, пликът бил отворен, в него имало бележка:

„Днес в 12 часа и 30 минути имам определена среща с генерал Скоблин на ъгъла на улиците «Jasmin» и «Raffet». Той трябва да ме заведе на среща с двама германски офицери: полковник Щроман и сътрудника на тукашното германско посолство Вернер. Срещата е организирана по инициатива на Скоблин. Може да е клопка, затова ви оставям тази бележка“

Сътрудниците на Милер предявили бележката на Скоблин и му предложили да отиде с тях в полицията. Но Скоблин успял да избяга и да се свърже с Шпигелглас. Той нареди на Шарок да го скрие у Третяков, тоест в къщата, където се намираше щабът на РОВС и където на никого не би хрумнало да го търси. След два дена Шпигелглас прехвърли Скоблин в Испания, а той замина за Москва.

Като видя Скоблин, Третяков ужасно се уплаши, а на другия ден, като научи от вестниците, че Скоблин е участвал в отвличането на Милер, съвсем загуби ума и дума — като криеше Скоблин, той ставаше съучастник на престъплението. Два дена Шарок го държа лично под непрекъснат контрол, успокояваше стареца, а когато Скоблин замина за Испания, му даде петстотин долара за услугата. Такова бе разпореждането на Шпигелглас. Третяков се успокои, още повече че името му не бе споменато никъде и от никого във връзка с тази работа, той си остана вън от подозрение.

Подробностите за отвличането на Милер Шарок научи от вестниците. Скоблин закарал Милер на булевард „Монморанси“, където пред вратите на една вила двама души го натикали в кола, която веднага потеглила за Хавър. В Хавър сандъкът, където бил затворен Милер, бил натоварен на борда на съветския параход „Мария Улянова“, параходът вдигнал котва и отплавал за Ленинград. За по-нататъшната съдба на Милер Шарок можеше само да се досеща — сигурно са го разстреляли.

Шарок внимателно четеше вестниците и току се подсмиваше вътрешно — шумят, крещят… Болшевиките на територията на Франция отвличат хора посред бял ден! Отвлечен бе генерал Кутепов, сега и генерал Милер! Камионът, закарал Милер до Хавър, бил на съветското посолство. В кампанията се включил прочутият Бурцев, който навремето разобличил провокатора Азеф. Бурцев твърдял, че главният агент на Москва не е Скоблин, а жена му — известната руска певица Плевицкая. Скоблин й бил чирак. Плевицкая била арестувана, очаквала процеса в затвора. Обстановката се нажежаваше, Шпигелглас и някои резиденти си стояха в Москва. Добре законспирираният Шарок остана в Париж. Покрай всичко друго учеше немски.

Веднъж Шпигелглас му бе казал:

— Един разузнавач трябва да знае най-малко два езика. В училище сте учили френски, в института — немски, така пише в анкетата ви.

— Да, в института учих немски.

— Ами заемете се. Хазаинът ви е елзасец, жена му е немкиня, говорят си и на немски, ето ви практика.

Шеговито, но внушително той бе добавил:

— Учете усърдно, ще ви проверяваме. И още: създавайте си връзки с емигрантите на битово ниво, може и на делово, търговско, ако потрябва. Трябва да имате кръг от познати, които да могат да засвидетелстват: „А, Юрий Александрович ли… Познаваме го.“ Може да бъдат обикновени хора, не непременно титулувани личности.

— Сред обикновените емигранти има и князе — на свой ред се бе пошегувал Шарок.

— И това не е лошо.