Анатолий Рибаков
Прах и пепел (37)

2.

Хитлер разгроми за две седмици полската армия, една от най-силните в Европа, покори страна, чието население надвишава почти десет пъти населението на Финландия. ТОЙ воюва над три месеца и не можа да се справи с народ с четирийсет пъти по-малка численост от съветския. Довери се на военните, подцени силата на финландската съпротива. Какво пък, всеки политик има несполуки, всеки пълководец понякога търпи поражения.

А народът трябва да продължи да вярва в непобедимостта на своята армия, трябва да знае, че ще воюваме само на чужда земя, а и воювахме само на финска земя, трябва да е убеден, че сме побеждавали и ще побеждаваме с малко кръв. Затова няма да съобщаваме за нашите загуби, СССР е голяма страна и ако в безбройните й градове, села и паланки не се завърнат по няколко души, никой няма да научи колко души сме загубили в действителност. Народът трябва да знае едно: отместил е границата с Финландия от трийсет и два на сто и петдесет километра и така е осигурил безопасността на Ленинград.

Народът трябва да знае и друго: в Европа се води война. Благодарение на НЕГОВИТЕ усилия за СССР е запазен мирът. Мирът е крехък и нестабилен. Той може да стане здрав и стабилен, ако СССР се превърне в най-силната световна държава, на която никой не ще посмее да посегне. За тази цел икономиката трябва да се постави на военни релси, да се увеличи производството на самолети, танкове, най-ново въоръжение. Това ще изисква много сили, много жертви, но ако народът иска мир и спокойствие, трябва да ги даде. Необходимо е в страната да се въведе свръхжестока трудова дисциплина, за самоволно напускане на работа, за неявяване, закъснение, за лоша продукция да се наказва най-безпощадно. Трябва няколко пъти да се увеличи подготовката на командния състав от всички рангове, да се създадат нови академии, школи, курсове — военната професия трябва да стане най-почетната в страната. В армията да се въведе железен ред, единоначалие, генералски и адмиралски звания. Ворошилов да се свали от поста народен комисар по отбраната, на негово място да се назначи Тимошенко. За виновник за несполуките във Финландия да се обяви военното разузнаване. Да се разстреля началникът на Разузнавателното управление на Червената армия Проскуров.

Международният резонанс? Лош резонанс, неизгоден. Но това е временно. Съветският съюз тепърва ще покаже истинската си сила. Хитлер ще воюва със Съветския съюз едва след като победи Англия и Франция, той не може да воюва на два фронта. А Франция и Англия не са Полша, не може да ги прегази за две седмици. Съветският съюз има три-четири години на разположение. През това време ТОЙ ще създаде най-мощната в света военна индустрия, най-мощната в света армия. Нека никой не се самоуспокоява с нашите несполуки във Финландия, с приказки за „колоса на глинени крака“.

Англия и Франция помагаха на финландците, изпращаха им оръжие, сформираха експедиционен корпус, от цяла Европа във Финландия пристигаха доброволци. При тези условия едно продължаване на военните действия неизбежно щеше да се превърне във война на СССР с Англия и Франция. Именно това искаше Хитлер — да въвлече СССР във втора световна война, и то на своя страна. Но Съветският съюз още не е готов за такава война. ТОЙ ще излезе на сцената, когато укрепне, а те ще са отслабнали. Ето защо ТОЙ прекрати военните действия и подписа мир с финландците.

Да, да, именно затова го подписа, показа на Хитлер, че не е по-глупав от него, и Хитлер разбра, че не ще успее да въвлече СССР във войната, ще трябва да воюва сам. И воюва. През април германците завзеха Дания и навлязоха в Норвегия по море. В началото на май капитулираха Холандия и Белгия. Пътят към Франция беше открит. Англия едва успя да евакуира от Дюнкерк своя експедиционен корпус.

Правителството на Чембърлейн падна, на власт дойде Чърчил. Разбира се, Чърчил е заклет враг на съветската власт. Но Чърчил осъди мюнхенската сделка и няма да приеме нов сговор с Хитлер. Англия ще продължи войната. Докато Германия има западен фронт, СССР е гарантиран срещу нейното нападение.

На 24 май Берия докладва на Сталин току-що получената от Ню Йорк телеграма: „Операцията е проведена. Резултатите ще бъдат ясни по-късно.“

И тъй, добрали са се до Троцки. Но защо „резултатите ще бъдат ясни по-късно“? Убит ли е мерзавецът, или не е убит?

Наложи се Сталин да чака няколко дена отговора на този въпрос. Най-сетне дойде Берия. По лицето му, по това, как криеше очите си зад стъклата на пенснето, по треперещия му глас Сталин позна: операцията се е провалила.

Без да откъсва от Берия тежкия си поглед, Сталин каза:

— Докладвайте!

Берия докладва:

— Операцията е проведена под ръководството на прочутия художник Сикейрос. В три часа през нощта група в състав двайсет и двама души, въоръжени с автомати и картечница, спряла пред дома на Троцки, мигновено разоръжила външната охрана. Нашият човек, който дежурел до вратата, я отворил. Хората на Сикейрос разоръжили вътрешната охрана и открили ураганен огън по прозорците и вратата на спалнята на Троцки. Картечницата стреляла с дълги откоси, само по спалнята били изстреляни над двеста куршума. Като приключила операцията и накрая хвърлила бомба, групата се скрила. Но…

На това място гласът на Берия секна.

— Какво „но“? — страховито попита Сталин.

— Троцки и жена му се скрили зад кревата, именно креватът ги прикрил. Леко пострадал само техният внук в съседната стая, дребно одраскване.

Сталин се изправи, разходи се из кабинета. Берия седеше до масата и не помръдваше.

— Спалнята голяма ли е? — без да извръща глава, попита Сталин.

— Малка е…

— И вие искате да ми кажете, че двеста куршума, изстреляни по малка стая, не са засегнали хората, които са се намирали в нея?

— Другарю Сталин…

— Знам, че съм другарят Сталин! Питам ви: как е могло да се случи това? Двеста куршума — и нито един да не улучи?

— Между прозореца и кревата имало половин метър. Съпругата блъснала там Троцки и легнала върху него. През прозореца стреляли по кревата, по цялата стая, но мястото, където те се скрили, било мъртво пространство.

Сталин се върна до писалището, седна, отново вдигна тежкия си поглед към Берия.

— Ами бомбата?

— Бомбата не избухнала.

Сталин удари с юмрук по писалището. Лицето му беше страшно.

— Кой кого мами?

Берия мълчеше.

Сталин отново удари с юмрук по писалището.

— Питам кой кого мами: Сикейрос Ейтингтон, Ейтингтон Берия или Берия се опитва да измами другаря Сталин?

Берия мълчеше.

— Защо мълчите? — кресна Сталин.

— Другарю Сталин — каза Берия, — в обкръжението на Троцки е внедрен наш човек. Задачата ще бъде изпълнена.

— Кога?

— В най-скоро време.

— Ето какво — сурово проговори Сталин, — давам ви три месеца, през август всичко трябва да бъде приключено. Предайте това на Судоплатов и Ейтингтон. Между другото, напомнете им за съдбата на Шпигелглас.

На 6 Юни новият английски посланик в Москва Стафорд Крипс предаде на Сталин лично послание от Чърчил. Чърчил предупреждаваше, че Хитлер се стреми да покори всички европейски страни, включително и СССР, и предлагаше сътрудничество.

След като прочете посланието, Сталин отговори:

— Добри познати сме с няколко ръководни дейци на Германия и не съм забелязал у тях някакъв стремеж към поглъщане на европейските държави.

Този разговор, както и текстът на посланието на Чърчил, още същия ден бяха предадени на Хитлер — Сталин му демонстрираше своята лоялност.

След една седмица, на 14 юни, германците завзеха Париж.

Това известие дойде като гръм от ясно небе за Сталин. За един месец е прегазена Франция — най-силната държава в Европа. Непобедим ли е Хитлер? Нима Хитлер ще го измами?

В речта си, произнесена в Райхстага в чест на победата над Франция, Хитлер заяви:

„В този час аз смятам, че моята съвест ми повелява още веднъж да се обърна към разума и здравомислието на Великобритания, защото не съм победен враг, който иска пощада, а победител… Нека не чакат Чърчил да избяга в Канада, трябва да започнат мирни преговори с Германия сега.“

Сталин очакваше отговора на Англия с не по-малко нетърпение от Хитлер. След мълниеносната му победа над Франция мирът с Англия ще направи Хитлер властелин на Европа, ще провали всичките МУ сметки. Членовете на Политбюро, които останаха вечерта да се хранят с НЕГО, седяха притихнали, никакви вицове, никакви шеги. Сталин беше мрачен, ставаше, обикаляше, отново сядаше на масата, вперваше очи в чинията си. После Молотов се оплака на жена си: „Такова напрежение, че да ти се скъсат нервите.“

След няколко дена министърът на външните работи на Англия Идън отхвърли мирните предложения на Хитлер. На 13 август германците бомбардираха английски градове, започна въздушно сражение над Англия. Разбира се, англичаните никога няма да простят това на Хитлер. Сталин въздъхна с облекчение. Не остана сам срещу Хитлер. Съюзът им е в сила. Времето работи за НЕГО.

А на 21 август вечерта пристигна Берия със спешно съобщение: днес в болницата в Мексико-сити починал Троцки. Удара с туристически ледоразбивач по главата му нанесъл испанецът Рамон Меркадер, същият онзи внедрен в Койоакан агент на НКВД, за който той МУ докладвал миналия път. В Мексико ръководел операцията Ейтингтон, в Москва — Судоплатов.

Най-сетне са видели сметката на негодника! Трийсет и пет години този човек МУ трови живота, къса МУ нервите. ТОЙ го видя за пръв път през 1905 година на Лондонския конгрес — млад, красив, заобиколен от поклонници и поклоннички, държеше ефектни речи и дори не ГО забеляза. И през 1913 година във Виена Троцки държеше ефектни речи, пак беше център на вниманието и пак не ГО забеляза. И през седемнайсета година се правеше на вожд и ръководител на революцията, и по време на гражданската война смяташе, че е главен организатор на победата — НЕГО за нищо ГО нямаше, държеше се високомерно и надменно. А през последните петнайсет години ГО заливаше с кал, позореше ГО къде ли не, дори разправят, че написал книга за НЕГО, само дето не успял да я публикува. Ясно е за какво ще е тая книга: че Троцки е гений, а Сталин — посредственост. Не! Другарят Сталин ръководи съдбините на света, а господин Троцки се е проснал в моргата със счупен череп. Там му е мястото.

Берия му даде и завещанието на Троцки, написано през февруари, още преди нападението на Сикейрос. Предчувствал е смъртта си негодникът, разбирал е, че няма да избегне възмездието. Но не е могъл да умре като всички хора. И с един крак в гроба е позирал. Ами добре, да видим какви ги е написал.

Сталин отвори папката, която му връчи Берия.

Завещание

Развръзката явно наближава. Тези редове ще бъдат публикувани след моята смърт.

Не намирам смисъл да опровергавам тук глупавата и подла клевета на Сталин и неговата агентура: по моята революционна чест няма нито едно петно. Нито пряко, нито косвено, никога не съм влизал в никакви задкулисни съглашения или преговори с враговете на работническата класа. Хиляди противници на Сталин станаха жертви на подобни лъжливи обвинения. Новите революционни поколения ще възстановят тяхната политическа чест и заслужено ще накажат палачите от Кремъл.

Горещо благодаря на приятелите, които ми останаха верни в най-трудните часове от моя живот. Не споменавам никого поименно, защото не мога да изброя всички.

Смятам обаче, че имам право да направя изключение за моята другарка, Наталия Ивановна Седова. Освен щастието да бъда борец за делото на социализма съдбата ми подари щастието да бъда неин съпруг. В течение на почти четирийсетте години наш съвместен живот тя остана неизчерпаем извор на любов, великодушие и нежност. Тя преживя големи страдания, особено през последния период от живота ни. Ала намирам утеха в това, че тя позна и щастливи дни.

Четирийсет и три години от своя съзнателен живот аз останах революционер, от четирийсет и две години се борих под знамето на марксизма. Ако трябваше да започна отначало, естествено, щях да се постарая да избегна едни или други грешки, но общата насока на живота ми щеше да остане неизменна. Ще умра като пролетарски революционер, марксист, диалектически материалист и следователно, атеист. Вярата ми в комунистическото бъдеще на човечеството сега е не по-малко пламенна, но е по-силна, отколкото в дните на моята младост.

Сега Наташа отиде до прозореца и го разтвори по-широко, та въздухът да влиза по-свободно в моята стая. Виждам яркозелена ивица трева под стената, чисто синьо небе над стената и слънчева светлина навсякъде. Животът е прекрасен. Нека бъдещите поколения го изчистят от злото, гнета, насилието и да му се наслаждават от сърце.

27 февруари 1940 г. Койоакан

Л. Троцки