Анатолий Рибаков
Прах и пепел (34)

35.

И ето че седят в кафенето при ресторант „Национал“ на малка маса до прозореца, който гледа към „Моховая“. Пред тях е червеното тухлено здание на Историческия музей и стръмнината към Червения площад, отляво е хотел „Москва“, където някога се намираше тяхното проектантско бюро. Хотелът бе построен, бюрото се премести на Ординка. Вдясно е Александровската градина, където скитаха с Игор Владимирович в деня на запознаването им преди четири години. Но тогава не седяха тук, а на втория етаж, в ресторанта. Вика беше с шведа Ерик, хубавата Ноеми с един японец, Нина Шереметева с италианец. Вика е в Париж, Ноеми се омъжи за известен писател, и Нина Шереметева е омъжена, едва ли не за някакъв крал или принц, Варя знае всичко това от Льовочка и Рина. Отдавна беше, сякаш сто години бяха минали, тя не изпитва никаква носталгия по онзи живот, напротив, изпитва отвращение — пир в чумаво време. Единственият й хубав спомен е срещата с Игор Владимирович, тя му хареса, после чувството му прерасна в любов, макар и несподелена, но устойчива и търпелива. Ако тогава бе отвърнала на любовта му, животът й щеше да се подреди другояче, нямаше да се случи гадната история с Костя. Наистина, нямаше да има и Саша, но Саша и без това го няма край нея и няма да го има. Сега, седнала тук, тя си спомни как танцуваха с Игор Владимирович на малкия дансинг пред оркестъра и на въпроса му каква музика обича тя отговори: силна. И всички се смяха, а после, вече в Александровската градина, бягаха от пазача и тя си скъса чорапа, и Игор Владимирович й съчувстваше. Всичко отлетя, без да се състои. Отлетя радостното й учудване пред живота, очакването за щастие в един свят, който й изглеждаше толкова примамлив и прекрасен. Сега знае, че светът е несправедлив, жесток и безпощаден.

Игор Владимирович си поръча вино, на Варя — кафе и паста, тя отказа да яде — беше обядвала в службата. Варя виждаше вълнението на Игор Владимирович, историята с „Краткия курс“ го беше разтревожила. Не е боец. Впрочем, кой ли днес е борец? Той е почтен човек, това е много в нашите условия, сега се среща рядко.

Всичко бе сервирано, сервитьорът се отдалечи, Игор Владимирович се понаведе към Варя, не искаше да ги чуват на съседните маси.

— Варенка, предстои ни важен разговор, най-важният в живота ми.

Той отпи вино от чашата, запали цигара, дълго гаси клечката, втренчен в пепелника.

— И ви моля, Варя, да се отнесете сериозно към това, което ще ви кажа. И с пълно доверие. Искам да виждате в мен сигурен приятел.

— Винаги съм виждала във вас сигурен приятел — отговори Варя, трогната от вълнението му. — И аз съм ви сигурен приятел.

— Прекрасно. Та ето какво, вие подадохте заявление за напускане, надявате се по този начин да прекратите отвратителните интриги, плъзнали около вас. Варя, трябва добре да разберете: с това нищо няма да постигнете. Те ще ви намерят навсякъде, вече отдавна ви наблюдават. Всички сме под наблюдение. Всеки служител има лично дело, в него е всичко — и роднини, и познати, служба, характеристики и всякакъв компромат. Дебнат ни от всички страни. С „Краткия курс“ вие им дадохте повод да започнат да раздухват въглените. Ираида Тихоновна е бясна, говорих с нея, явно сте я засегнали лично.

Варя сви рамене.

— Разговорът беше махленски, тя ме обиди, аз й отвърнах. Какво толкова?

— Ясно. Но тя придава на всичко политическа окраска: „Безпартийните не са длъжни да изучават историята на партията, нека с това се занимават комунистите“ (така сте й били казали), сестра ви била изключена от партията — скрили сте това, кореспондирали сте си със заточен троцкист и щели сте да продължите тази кореспонденция.

— Не съм казвала това.

— Тя може да измисли каквото си иска. Добротата й е само привидна: така има повече шансове да се удържи в профкомитета, така се „ползва с авторитет в колектива“, а всъщност е злобно същество като себеподобните си. Признайте поне пред себе си, Варя, позволявахте си много неща, които в нашето общество не са позволени на никого. И въпросната Ираида Тихоновна с лекота ще скалъпи дело против вас. Безсилна сте пред тях. Можете да зарежете всичко и да заминете при сестра си, но за поканата, за пропуска ще отиде време, не съм сигурен дали ще успеете. Но дори да успеете, какво ви очаква там? Работа ли? Ще трябва да попълните анкетна карта, те ще пратят запитване до последната ви месторабота, тоест до нашия Моспроект, всичко ще се разбере, ще се разкрие и онези ще се доберат до вас. Какво ви остава тогава? Да се омъжите за някой лейтенант, да си смените фамилията и да станете домакиня, за да не попълвате анкетни карти.

Варя поклати глава. Нинка си беше намерила работа в училище без никакви запитвания до Москва. Далечният Изток отпада по друга причина: там е малкият Ваня, измислена е вече историята за заминаването й на Север, тя не може да се покаже там.

Игор Владимирович изтълкува посвоему този жест.

— Да. И аз си мисля: за вас ли е такъв живот? И какъв ще се окаже бъдещият ви неизвестен съпруг?

Той замълча, замисли се, галейки с тънките си пръсти крачето на чашата.

— Някога ми казахте, че обичате друг човек и го очаквате. Нямам основание да не ви вярвам. Но къде е този човек?! Тогава ми казахте: „Ще се върне след една година.“ Минаха вече три години. Ако той съществува, способен ли е да ви спаси, да ви вземе при себе си, да ви опази? Ако е така, ще наредя да ви оформят документите и заминавайте при него незабавно. Но, Варя, ако няма нищо такова, ако сте ми го казали, за да ми откажете учтиво, имате само един изход. — Той направи малка пауза и като гледаше Варя в очите, с твърд глас добави: — Да се омъжите за мен.

Варя мълчеше. Когато Игор Владимирович каза: „… предстои ни важен разговор, най-важният в живота ми“, тя разбра, че той ще й направи предложение.

Защо не може да изрече думата „да“? Тя има прекрасно отношение към Игор Владимирович, вярва му, цени го, но нещо й пречи, не й позволява. Саша ли? Със Саша всичко е приключено, това е ясно. И все пак Саша, който не намери място в съдбата й, досега е част от нейния живот, а милият, добрият Игор Владимирович оставя някак извън него. Не го обича. И затова няма право да каже „да“.

Гласът на Игор Владимирович прекъсна размислите й.

— Разбира се, Варя, трудно ви е да решите така отведнъж. Но искам да ви дам материал за размисъл. Преди всичко — практическата страна. Ако приемете моето предложение, ще се регистрираме още утре.

— Нима може човек да се регистрира за един ден?

— Нас ще ни регистрират. И още утре напускате работа. След месец-два, когато нашите се поуспокоят, ще ви взема, разбира се, ако искате, в друго бюро, където ще се прехвърля след Нова година. Започвам нов голям проект. Или пък, и то е за предпочитане, ще следвате редовно, ще бъдете свободна вечер, нали освен работата съществуват и театри, концерти, консерватория, изложби, от които сега практически сте лишена. Но вие ще решите всичко това сама. А събитията в бюрото си ги представям така. Вие сте моя жена и вече не работите при нас. Да подхващат интриги срещу вас? Значи ги подхващат срещу мен.

— Но нали не вашата, а моята сестра е изключена от партията.

Той се разсмя. — Това до известна степен ще стане факт и от моята биография. Но те няма да тръгнат срещу мене — достатъчно са умни, знаят до какво ниво може да стигнат. Така че тази работа ще се оправи. Но, Варя, има и още една страна.

Той допи чашата си, отново запали цигара, отново дълго се взира как догаря клечката, хвърли я в пепелника.

— Най-много от всичко, Варя, се страхувах да не си помислите, че съм решил да се възползвам от безизходното ви положение. Не е така. Вие винаги сте ме държали на разстояние, свикнал съм, сигурно щях да чакам още. Но не мога да допусна вашата гибел. Не само защото високо ви ценя като личност, а защото ви обичам. Вие сте мъжествен човек и пренебрегвате опасностите в името на другите. Но всичко е много по-сериозно, отколкото си мислите, повярвайте ми. Моето предложение решава всички проблеми, с мен ще бъдете в безопасност. И ето сега главното, което исках да ви кажа. Предлагам ви не фиктивен брак, това е унизително за мен и оскърбително за вас. Предлагам ви своята любов и преданост с надеждата и вие да ме обикнете. И вие можете да приемете предложението ми само ако искате да отвърнете с любов на моята любов. Самата вие никога не бихте приели сделка, прекалено сте благородна за това, но по този въпрос трябва да имаме пълна яснота. Ако приемете предложението ми, ще бъдете моя съпруга, аз ваш съпруг, дай Боже да имаме и деца, които ще обичаме, и най-сетне, имаме обща работа. Има неща, Варя, които са над времето — онова, което аз и вие създаваме. Това не ни избавя от човешките горести и нещастия, но ни дава възможност с работата си, с изкуството си да даваме на хората поне малко радост и утеха. Вие сте много надарена, Варя, и по този път ви очаква голямо бъдеще. Знам, сега си мислите, че помощта, която оказвате на преследваните и нещастните, е над всички произведения на изкуството. И аз съм съгласен с вас. Но в положението, което можете да имате, ще успявате да оказвате тази помощ, това милосърдие в много по-широки мащаби.

Той се облегна на стола, погледна я с тъжна усмивка.

— Уф… Никога не съм произнасял толкова дълги речи, уморих ви. Сега вие имате думата, Варя.

И тя му се усмихна в отговор.

— Днес в службата ме попитахте: „Това може ли да почака до утре?“ Сега аз ви отправям същия въпрос.

Той въздъхна.

— Ами добре, до утре, значи до утре.

Излязоха на улица „Горки“.

— Не ме изпращайте — каза Варя, — нали съм само на три спирки с метрото.

— Добре — съгласи се Игор Владимирович. — И тъй, до утре. Помислете. Но запомнете, Варя, каквото и да решите, накъдето и да ви поведе съдбата, аз съм готов да ви последвам накъдето пожелаете.