Анатолий Рибаков
Прах и пепел (21)

22.

По телефона се обади Лена.

— Варенка, ако можеш, ела бързо, колкото можеш по-бързо.

— Ей сега идвам.

Варя затвори телефона, отиде при Игор Владимирович.

— Игор Владимирович, налага ми се да изляза.

Той я погледна с недоумение. След един час трябваше да бъдат в Моссъвет, Варя му бе подготвила материала за доклада и както винаги в такива случаи, трябваше да го придружи.

— Вкъщи имам неотложна работа — каза Варя, — ще предам схемите на Льовочка, всичко ще му обясня, той ще дойде с вас. Бива ли?

— Да, в такъв случай ще дойде Льова — съгласи се Игор Владимирович.

Оказа се, че на Лена и на всички обитатели на апартамента са връчили предписание в тридневен срок да напуснат Москва. Попитали ги: „Къде искате да отидете?“ Лена казала Мичуринск, както я бе посъветвала Варя. „В Мичуринск не може.“ Тогава тя казала Уфа, не се сетила за друг град. И й написали Уфа, дали й запазено място за влака. „Аз имам дете.“ — „На колко години?“ — „На година и половина.“ — „Не е нужен отделен билет.“ И ето че вдругиден вечерта тя трябва да замине за Уфа и там да се яви в местното управление на НКВД. Та такива работи. Домашната помощничка Маша днес напускала работа, отивала в Метрострой, там й давали общежитие. Трябвало да се опита да завери при нотариус пълномощно за Маша в смисъл, че тя, Елена Ивановна Будягина, я упълномощава да научи в кой детски дом е настанен брат й. Но дали ще оформят такова пълномощно, не се знае.

— Искаш ли аз да отида в този разпределител и да науча всичко за Владлен?

— Варенка, на странични хора не дават никакви справки. Това им е правило. А Маша в краен случай ще си покаже паспорта, тя беше регистрирана при нас и на „Грановский“, и тук. Това може да помогне.

— Добре, Маша да пита — каза Варя, — но нека поседнем за минутка, искам да поговоря с тебе.

Седнаха.

— Добре, че отиваш в Уфа, ще намериш Саша, той ще ти помогне.

— Не. Няма да търся Саша, не искам да го поставям в затруднение. Пък и те неслучайно предлагат да си изберем град, не са чак такива хуманисти. Мисля, че по този начин искат да разберат кой къде има роднини и после да започне нов кръг от арести и изселвания.

— Твоя работа. Но нямаш право да вземаш Ваня със себе си. Ако там те затворят, той е загубен, ако не те затворят, и двамата сте загубени.

Лена я погледна изпод вежди.

— Какво предлагаш?

— Ти не си ли се замисляла за кого се омъжи Нина и закъде замина?

— Не беше трудно да се досетя, Варенка. Омъжила се е за Макс и е заминала при него.

— Та виж сега. За боевете на езерото Хасан Макс бе удостоен със званието Герой на Съветския съюз.

— Така ли? — оживи се Лена. — Радвам се за него. Макс винаги е бил прекрасно момче. Простодушно, скромно, Саша много го обичаше. Слава богу, че поне той оцеля.

— Предлагам — внушително произнесе Варя — да оставиш Ваня при мен, а аз ще го заведа при Нина и Макс. Те ще го осиновят, при тях ще е в безопасност. Ще спасим детето, ти ще знаеш, че е живо, ще знаеш и къде е. И ако обстоятелствата около теб се подобрят, ще се разберете. Ако трябва, ще отида и ще ти го доведа.

Лена наведе глава, дълго мисли, после попита:

— А те ще го вземат ли?

— Нито за миг не се съмнявай. Аз се наемам с това и аз отговарям за всичко. Вече бих телеграма, за да изпратят покана за мен и детето, за да получа пропуск. Скоро ще изляза в отпуск. Ще погледам Ваня, докато дойде поканата, ще ми помогне Софя Александровна. Ти само му събери багажа.

Лена още седеше с наведена глава. Разстреляха баща й и майка й, брат й е в детския разпределител на НКВД, сега тя се разделя със сина си, сигурно завинаги, очаква я съдбата на родителите й. Нека се спаси поне той.

Господи, откъде се появи край нея това мъжествено и самоотвержено момиче? Как се е запазило в този злобен и кървав свят?

— Ще ти дам адреса на Нина — каза Варя, — но не го записвай и не им пиши. Научи го наизуст. Там е армия, ако те пострадат, ще пострада и синът ти. Ще си кореспондирате чрез мен. Пиши ми до поискване. Така е по-спокойно и по-сигурно.

— Разбрахме се, ще ти пиша до поискване.

Тя помълча, тъжно се усмихна, погледна Варя.

— Колко си добра, Варя! Поне самата ти знаеш ли го?