Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мила Васкес (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il Suggeritore, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Sunshine (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Донато Каризи

Заглавие: Шепнещият

Преводач: Иво Йонков

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: италиански

Издание: първо

Издател: Рива

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: италианска

Печатница: „Булвест Принт“ АД — Пловдив

Излязла от печат: 2018 г.

Редактор: Вера Петрова

Оформление на корица: BLEND GRAPHICS

Коректор: Стела Зидарова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10584

История

  1. — Добавяне

Бележки на автора

Криминологичната литература започна да се занимава с „шепнещите“ във връзка с развитието на феномена на сектите. Неприятна тема, разкриваща множество проблеми. Най-голямата трудност е да се даде определение на „шепнещия“, което да бъде приемливо от процесуална гледна точка, защото засяга пряко понятията „виновност“ и „наказуемост“.

Всъщност там, където не съществува причинна връзка между действията на престъпника и подбудителя, хипотезата за някакъв вид престъпление, извършено от втория, не е възможна. Прибягването към формулировката „подбудителство към извършване на престъпление“ много често не води до издаване на присъда. Това е така, защото в случаите на „шепнещите“ става дума за нещо повече от обикновеното поставяне в зависимост. Активността на тези индивиди засяга подсъзнателно ниво на комуникация, което не добавя престъпни намерения в психиката на извършителя, а само изтласква на повърхността тъмната й страна — присъстваща повече или по-малко латентно във всеки от нас — и впоследствие тя довежда субекта до извършване на едно или повече престъпления.

В тази връзка случаят „Офелбек“ от 1986-а е показателен: домакиня получава анонимни обаждания по телефона и после внезапно изтребва семейството си, като слага отрова за мишки в супата.

Към това трябва да добавим, че хората, опетняващи се с жестоки престъпления, често са склонни да поделят моралната отговорност с някакъв глас, видение или въображаеми лица. Поради това е особено трудно да бъде различено кога подобни прояви са плод на психотично поведение и кога могат да бъдат свързани със скритите действия на „шепнещия“.

Освен учебници по криминалистика, съдебна психиатрия и текстове по съдебна медицина, сред използваните източници за написването на книгата са и изследванията на специалисти от ФБР, тяхна е заслугата за създаването на най-полезната база данни по темата за серийните убийци и жестоките престъпления.

Много от цитираните в тези страници случаи са действителни. Имената и названията на населените места при някои са променени, тъй като провежданите следствени и процесуални действия още не са приключили напълно.

Описаните техники на следствието и експертите от научно-техническата лаборатория са реални, макар че в някои случаи авторът си е позволил да ги пригоди към изискванията на разказа.

Край