Федерико Аксат
Последен изход (73)

17
1994

Марман беше този, който се появи с новината в „Блока“. През последните дни младежът не правеше друго, освен да се разхожда из кампуса в търсене на информация. Изглеждаше сякаш се наслаждаваше неимоверно на новия си имидж на официален говорител. Не само се заемаше с разпространяване на слухове — дори и най-неправдоподобните, но на всичко отгоре следеше новините отблизо; така че ако някой студент желаеше да се просвети, без съмнение щеше да прибегне до него.

— За вас имам ценна информация — казваше Марман в коридора на петия етаж, — не е слух, момчета.

Ървинг Просър и Джъстин го слушаха внимателно.

— Да влезем в стаята — подтикна ги Тед. Беше стаята на онази минигрупа.

Марман не беше особено убеден; там можеха да се присламчат още слушатели.

— Хайде, Марман — настоя Тед. — По-добре ще е да го обясниш на всеки поотделно, не мислиш ли?

— Да, разбира се.

Влязоха в съседната стая 504 и седнаха на леглата, по двама от всяка страна.

— Това е невъзможно, сверих го през три източника — казваше Марман в разпалената си роля на разследващ журналист. — Бащата на Фиона Смит, която учи с приятелката ми, чула да го казва собственият ѝ баща, който е полицай и работи по случая. Също и Мередит Малоун, сестрата на секретарката на декана, го е чула да говори със Сегара по телефона. И за капак…

— Ще вземеш ли да ни кажеш за какво става дума най-накрая, моля? — прекъсна го Тед.

— Да — подкрепи го Ървинг. — Да минем по същество.

— Добре. Полицията има ключов свидетел — каза Марман и зачака реакцията на другите трима.

— Някой, който е видял какво е станало? — попита веднага Джъстин.

— Коя част от ключов свидетел не схвана? — пошегува се Ървинг.

Ако някой кръстосваше парка по нощите, мислеше си Джъстин, може да го е видял някога и да го каже на полицията.

— Да, някой е видял какво е станало — подкрепи го Марман. — Дори знам името му. Някакъв си Уендъл.

— И какво още? — Ървинг не изглеждаше впечатлен.

— Фиона казва, че баща ѝ говорил за Уендъл като за ключа към всичко, че им предоставял ключови данни, изобличителни, като не само бил присъствал в момента на убийството, но също знаел как да ги отведе до убиеца. Сегара обещал на декана, че случаят ще се разреши в рамките на седмица.

— Виж ти… И кой е този Уендъл? Студент?

— Имам приятел, който работи в студентския департамент и проверява точно това. За момента никой, изглежда, не познава човек с такова име.

— Ако не е студент, трябва да е някой от поддръжката, нощен пазач, охранител или нещо от сорта.

Тед спокойно се намеси:

— Трябва да разберем кой е въпросният Уендъл. Можеш ли да го провериш?

— Ако е студент, може би. Макар да се съмнявам да е така в действителност. Щяхме да сме го разбрали по-рано.

— И аз смятам така — каза Джъстин.

Тед се върна в стая 503. Имаше нужда да помисли.