Оинкан Брейтуей
Сестра ми, сериен убиец (55)

Сън

Сънувам Феми. Не неодушевеното тяло, а онзи Феми, чиято усмивка залива „Инстаграм“ и чиито стихове са се запечатали в съзнанието ми. Опитвам се да разбера как се е превърнал в жертва.

Бил е арогантен, в това няма съмнение. Но красивите даровити мъже обикновено са такива. Тонът на блога му е рязък и циничен и по всичко личи, че не е понасял лесно глупаците. Но сякаш е водел война със самия себе си, защото поезията му звучи весело и романтично. Бил е… сложна натура. От онези мъже, които не би следвало да се поддават на магията на Айюла.

В съня ми той се обляга на стола си и ме пита какво смятам да правя.

— За кое?

— Знаеш, че тя няма да спре.

— Тя се защитава.

— И ти не вярваш в това — смъмря ме Феми, като едва поклаща глава.

После става и се отдалечава. Аз тръгвам подире му — какво друго ми остава? Искам да се събудя, но искам и да разбера къде ме води. Оказва се, че настоява да отидем на лобното му място. Гледаме тялото му, напълно безсилно. На пода до него лежи ножът, който носи тя, за да лее кръв. Беше го скрила, преди да стигна там, но в съня си го виждам съвсем ясно.

Той не пита дали е можел да стори нещо различно.

— Можеше да разбереш каква е.