Беър Грилс
Ловът (82)

80.

На осем хиляди километра от Сейнт Катрин Докс, Камлер се настани в креслото си в подземния команден център и се усмихна мрачно. Три обаждания; три устройства, настроени да се задействат. Чуваше как часовникът тиктака в главата му обратното броене беше започнало.

Каквото и да опитаха Йегер и хората му, едно беше сигурно — нямаше да успеят да спрат предстоящата касапница.

Фитилът беше запален.

Той не беше експерт, но знаеше достатъчно, за да си представи какво ще се случи. Когато Малчуганът и Дебелакът били хвърлени над Хирошима и Нагасаки, те се взривили на няколкостотин метра над градовете. По този начин били постигнати най-много преки поражения.

За разлика от тях първите ИЯУ на Камлер щяха да се взривят на нивото на земята. Ефектът от взрива щеше да е по-малък, но пък радиоактивното замърсяване щеше да е по-голямо, тъй като радиацията нямаше да се разпилее във въздуха. Онези части от градовете, които оцелееха от ударната вълна, щяха да останат необитаеми за десетилетия.

Стотици хиляди, а може би и милиони щяха да загинат или моментално от взрива, или бавно и мъчително от лъчева болест. Това само по себе си беше постижение.

Бяха нужни седем десетилетия, за да се стигне до този момент.

Унижението на Третия райх щеше да бъде отмъстено.

А след като хората на Камлер приключеха с Йегер и екипа му, той щеше да се измъкне и да отиде в друго скривалище. Разполагаше с много такива.

Всичко вървеше по план, въпреки пораженията, нанесени тук от шепа отчаяни индивиди.

Такива са правилата на войната, помисли си Камлер.

Плановете се променят според диктата на необходимостта.

А отмъщението наистина беше ястие, което се сервира студено.