Мишел Бюси
Черните лилии (72)

71

Дулото на пушката на Жак Дюпен все още е опряно в якето на Лоренс Серенак. Точно в сърцето му. Полянката прилича на античен театър, а наредените като под конец тополи — на колони. Потънала е в свещено мълчание. Като далечно ехо се долавя шумът на буйно течащата Сена.

Серенак се опитва да размишлява бързо. Методично. Какво представлява човекът, насочил пушката си към него… Дали Жак Дюпен е убиецът на Жером Морвал? Ако е така, значи си има работа с педантичен и методичен убиец с пресметлив ум. А такъв човек няма да стреля по ченге посред бял ден. Значи блъфира.

Лицето на Жак Дюпен не му подава никакъв сигнал. Изражението му би било същото и ако се бе прицелил в заек или яребица по пътека „Астрагал“. Съсредоточен, със смръщени вежди, с леко треперещи и влажни от пот ръце. В позата на ловец, който държи на мушка малко по-едър дивеч от друг път. Серенак е принуден да смени посоката на разсъжденията си. Може би, в края на краищата, Жак Дюпен е просто един ревнив съпруг, на когото са изневерили и той се е почувствал унизен? В такъв случай срещу него стои нещастник, който няма да убие хладнокръвно друг човек…

Ясно като бял ден. Независимо дали е престъпник, или не, Дюпен блъфира! Серенак се насилва гласът му да прозвучи уверено:

— Блъфирате, Дюпен! Независимо дали сте луд, или не, няма да стреляте!

Жак Дюпен пребледнява още повече. Като че ли ударите на сърцето му са станали толкова бавни, че вече не захранват с кръв артериите над врата му. Едната му ръка се свива върху стоманеното дуло, а пръстите на другата — върху спусъка.

— Не започвайте тази игра, Серенак! Не си играйте на герой! Все още ли не сте разбрали? Искате да ви тежи на съвестта? Предпочитате да има кръвопролитие, вместо да отстъпите?

Всичко се обърква в главата на Серенак. Инспекторът е наясно, че има само няколко секунди да прецени положението. Да реагира инстинктивно. Би искал все пак да има повече време за размисъл, да разисква подробностите по следствието със Силвио Бенавидиш и прословутите му три колони, да потърси връзка между Жером Морвал и всички неизяснени неща в разследването: лилиите, жените, децата, ритуала от 1937 година… При всяко вдишване усеща как хладното дуло се притиска в тялото му.

Половин метър дели двамата мъже. Дължината на дулото.

— Вие сте луд — прошепва Серенак. — Опасно луд. Ще ви предявя обвинение: аз или някой друг.

Нептун изсумтява под тополата, като че ли се е събудил от гласовете на двамата мъже. Вдига замечтаните си очи, напълно безразличен към лудостта им. Когато чува крясъците на Жак Дюпен, наостря уши.

— В името на Бога, Серенак, няма ли да ме чуете? Не сте в състояние да направите нищо. Няма да пусна Стефани да замине. Ако ченгетата се приближат, ако ме притиснете, кълна ви се, че ще я убия, а после ще убия и себе си. Твърдите, че обичате Стефани… Тогава го докажете. Зарежете всичко. Тя ще живее и ще е щастлива. Вие също.

— Шантажът ви е смешен, Дюпен!

Дюпен изревава още по-силно:

— Не е шантаж, Серенак. Не водя преговори. Просто ви казвам какво ще стане, ако не се разкарате. Способен съм да ви застрелям, а също да застрелям и себе си. Вече нямам какво да губя. Разбрахте ли? Можете да извикате всички ченгета на света и пак няма да попречите на кървавата баня.

Дулото натиска още по-силно сърцето на Серенак. Инспекторът разбира, че вече е твърде късно да направи и най-малкото движение. Дюпен е нащрек, пръстът му върху спусъка ще действа бързо.

— Ако стреляте по мен, ще изгубите Стефани. Така или иначе…

Жак Дюпен го оглежда дълго. Отстъпва бавно назад, без да свали пушката си.

— Хайде. Загубихме достатъчно време. За последен път изисквам от вас, инспекторе, да надраскате две-три думи и после да се махнете оттук. Не е толкова трудно. Забравете всичко. И никога повече не се връщайте. Само вие бихте могли да предотвратите касапницата.

Изведнъж устните на Серенак се свиват и той подсвирва. Нептун радостно се отърква в краката му.

— Мислете бързо, Серенак.

Серенак не казва нито дума. Ръката му инстинктивно хваща козината на кучето.

— Предполагам, че познавате Нептун, инспекторе. Всички в Живерни познават Нептун. Веселото куче, което тича след децата. И кой ли не обожава Нептун? И кой не би обикнал това невинно куче? И аз го обожавам, аз го обичам най-много и то често идва с мен на лов…

Като светкавица дулото на пушката се смъква на височината на коленете на инспектор Серенак, на двадесет сантиметра от муцуната на Нептун. За последен път кучето наблюдава двамата възрастни със сляпо доверие. Като бебе, което се усмихва на родителите си. Гърмеж раздира мълчанието под тополите. От упор. Муцуната на Нептун се пръсва и се разкъсва на парчета. Кучето пада като покосено от гръм. Дланта на Серенак се затваря и в нея остава топка лепнеща от кръв козина. По китката, по панталона му и по земята падат парчета козина, вътрешности, остатъци от око и ухо.

Серенак изпада в паника, която нараства все повече и повече. Дулото на пушката на Жак Дюпен се надига отново и обезсмисля всеки опит за трезви преценки. Само за части от секундата пушката се залепва отново за тялото на Серенак. Притиска сърцето му, което никога не е биело с такава скорост.

— Мислете бързо, Серенак.