Мишел Бюси
Черните лилии (69)

68

Вървя бавно по полския път, който започва зад мелница „Шеньовиер“ и продължава по права линия през полята. Направо е продънен от минаващите оттам година след година трактори.

Сигурно преди малко, яхнал мотоциклета си, инспектор Серенак е видял доста зор. Да не ви правя чертеж на пътя сега, но ще ви кажа едно: сигурна съм, че е доста стар и цяло изпитание за мотора. Видях Серенак, който мина преди малко оттук, зави зад мелницата и потъна в полята насред грамаден облак прахоляк.

Има много пътеки, по които човек може да излезе от Живерни и да цепи през равнината, но всички свършват в „задънена улица“ — на остров Орти… По-нататък няма нищо, освен реките Епт и Сена. И този път води право натам и дори свършва малко преди пресечната точка на двете реки до горичка тополи, добре познати на Моне. „Кхмерите“ на импресионизма ги пазят, сякаш са египетски пирамиди. Оттам нататък, ако искате да стигнете до Сена, трябва да продължите пеша. Нептун тича в галоп пред мен. Знае пътя наизуст и отдавна вече не ме чака. Разбрал е, че все по-бавно и по-бавно изминавам разстоянието от един километър, делящо мелницата от острова. Коловозите на тракторите са убийствени. И въпреки помощта на бастуна си, се спъвам на всеки три метра и едва не падам.

За щастие за последен път отивам на този проклет остров. Вече не е за годините ми това ходене между фермите… А като капак на всичко, този следобед ще умрем от горещина. Това е най-хубавият майски ден и по пътя няма никаква сянка, с изключение на едно място точно на половината разстояние от моята мелница до река Епт, до ламаринените стени, където каптират водата. Е, поне шалът ми ме пази от слънцето. Вървя на открито, насред пожълтялата долина, като същинска арабка насред пустинята.

Боже, ама наистина не можете да си представите как вече ми трябва цяла вечност, за да стигна до пресечната точка на Епт и Сена, на отвратителния остров Орти. Само като си помисля, че Нептун отдавна е стигнал там!