Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nympheas noirs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Начална корекция
sqnka (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Мишел Бюси

Заглавие: Черните лилии

Преводач: Силвия Колева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: Ропринт ЕАД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Яна Аргиропулос

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978-619-164-243-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5040

История

  1. — Добавяне

60

Серенак Хвърля учуден поглед към помощника си. Силвио изглежда убит като куче, което е прекосило цялата страна, за да намери господарите си.

— Какво си открил, дявол да го вземе?

Силвио се приближава, дърпа един стол на колелца и се стоварва отгоре. Тика лист хартия под носа на шефа си.

— Погледнете, на гърба на снимките с любовниците на Морвал е обозначен броят пъти!

Серенак навежда поглед и чете.

23–02 Фабиен Гонкалвес — в кабинета на офталмолога. 15–03 Алин Малтера — в клуб „Зед“, „Рю дез Англе“.

21–02 Алисън Мюре — на плажа на остров Серк.

17–03 Непознатата със синята престилка в дома на Морвал.

03–01 Стефани Дюпен — по пътека „Астрагал“ над Живерни.

— Хрумна ми изведнъж, докато си редях бележките. Спомняте ли си какво ни каза преди малко Стефани Дюпен за Морвал?

— Каза ни доста неща.

Серенак си хапе езика, а помощникът му размахва лист, където несъмнено вече е записал думите на Стефани.

— Чета ви думите й: „Сигурно съм се разхождала с Морвал два пъти. Може би три пъти. Само си говорехме. Най-дръзкият му жест бе да ми хване ръката. Изчистих ситуацията и никога вече не се видях с него насаме“.

— Добре, а сега, шефе, спомняте ли си какво ви казах онази вечер, когато ви се обадих от болницата? За Алин Малтера, момичето от Бостън…

— Какво?

— За Морвал!

— Че била бременна…

— А преди това?

— Че излизала с Морвал, че била на двайсет и две години и си имала съображения, а той бил с десет години по-възрастен и имал пари.

Силвио Бенавидиш гледа втренчено Серенак.

— Да, вярно, но казах и че е излизала с Морвал петнадесетина пъти.

Серенак гледа написаните редове, които се размазват пред очите.

03–01 Стефани Дюпен — по пътека „Астрагал“ над Живерни.

15–03 Алин Малтера — в клуб „Зед“, „Рю дез Англе“.

Помощникът му не му дава възможност да си поеме дъх.

— Нали разбрахте, шефе? Стефани Дюпен нула три, Алин Малтера петнайсет… Това е възможно най-глупавият код. На гърба на снимките е отбелязано колко пъти са се виждали двойките. Частният детектив или папаракът вероятно е избирал най-представителната снимка от всички, с които е разполагал.

Лоренс Серенак гледа помощника си с искрено възхищение.

— Предполагам, че си дошъл при мен, след като си направил справка за другите момичета.

— Точно така — отговаря Бенавидиш. — Току-що разговарях с Фабиен Гонкалвес по телефона. Тя не можа да ми каже колко пъти е излизала с шефа си, но понеже й теглех думите като с ченгел, накрая ми каза, че са се виждали между двадесет и тридесет пъти.

Серенак изсвирва с уста.

— Ами Алисън Мюре?

— Нашата малка англичанка записва всичко в малък бележник и си пази бележниците от предишните години. Държи си ги в едно чекмедже. Така че, докато говорехме по телефона, тя преброи срещите си, защото никога не си била задавала въпроса колко са…

— Резултатът от тези изчисления?

— Джакпот! Излязоха точно двадесет и една срещи!

— Страхотно! Обожавам педантичните хора, които си записват всичко!

Серенак намига съучастнически на помощника си. Силвио не обръща внимание на намека и продължава:

— Значи си имаме работа с частен детектив, който също е изключително педантичен. За да може да изчислява така всички срещи…

— Повече или по-малко… С изключение на Алисън Мюре нищо не доказва, че броят на срещите е точен. Става въпрос за приблизителни величини. Предполагам, че това ще попитат един частен детектив, който разследва изневерите на съпруга… Приблизително колко отклонения има от брачното ложе… Но радостната новина, Силвио, е, че повече няма да си губим времето с този код… А лошата е, че от него не научаваме нищо…

— Само, че ни остават другите цифри — нула-едно, нула-две, нула…

Серенак бърчи чело…

— Имаш ли нещо предвид?

Бенавидиш се прави на скромен.

— Когато се разплете една нишка, се разплита и другата. Знаем, че едната цифра не е дата, но съдържа информация за типа връзка между Морвал и любовниците му. Тази информация детективът дава на работодателя си. Като изключим броя на срещите, за какво друго може да става въпрос?

— Мамка му! — избухва Серенак. — Естествено, типа връзка… дали Морвал е спал, или не с тези момичета… Силвио, ти си…

Силиво Бенавидиш прекъсва шефа си, за да е сигурен, че ще завърши изказването си.

— Алин Малтера е забременяла от Морвал. Фотографът е написал петнайсет-три. Значи можем да допуснем, че това момиче е спяло с Морвал.

Върху лицето на Лоренс Серенак се изписва широка усмивка.

— А какво ти отговориха преди малко Фабиен Гонкалвес и Алисън Мюре? Попитал си ги, нали? Те са отбелязани с един и същ номер — нула-две…

Силвио Бенавидиш леко се изчервява.

— Направих каквото можах, шефе, не съм много по тази част да настоявам пред някое момиче да ми каже дали е спало с някого… Англичанката Алисън Мюре ми се закле в кралицата на Англия, че никога не е спала с хубавия си приятел — офталмолога. Бедната, сигурно е вярвала, че ще има сватба в „Нотър Дам“ или Кентърбъри… А що се отнася до Фабиен Гонкалвес, тя ми каза без заобикалки, че винаги му била отказвала да си легнат. Имала само целувки и милувки с боса си, поне по думите й — казва Силвио и развява пред лицето си прословутия лист. — Тоест тези цифри означават нещо като степен по скалата на Рихтер за сексуалните контакти на Морвал. Нула-три — той си ляга с нея, а нула-две — флиртува. Що се отнася до нула-едно — можем да заключим, че не се случва нищо. Задиря жената, но частният детектив напразно ги следи с камерата си. Нищо. Няма изневяра…

— Окей, Силвио. Наясно сме. Имаме работа с човек, натоварен да следи Морвал и да дава отчет за извънбрачните му връзки, каквито и да са те, и да прави снимки… Така че можем да заключим, че на гърба на снимките не е изписан непременно код, който да ни обърка, а само съкращения, използвани от професионалист. Само че пак ще ти задам въпроса, как ни помагат те да напреднем в разследването?

Силвио върти листа с пръсти.

— Мислих за всичко това, шефе. Според мен този код, ако решим да му се доверим, ни дава две важни информации. Първата е, че Стефани Дюпен не ни лъже, наистина не е била любовница на Морвал… И онзи, който е поръчал снимките на частен детектив, го е знаел!

— Патрисиа Морвал?

— Или Жак Дюпен, защо не?

— Разбрах, Силвио, разбрах. Припевът вече ми е ясен. Няма мотив, а ако Жак Дюпен няма мотив, то той няма нужда и от алиби…

— Само че той има алиби.

Серенак въздиша.

— Ами аз го хванах, вие го притиснете… Преди два часа се обадих на следователя да го пуснат от затвора в Еврьо. Тази вечер той ще спи у дома си в Живерни.

Преди Серенак да навлезе в темата за личните си убеждения, Бенавидиш бърза да продължи:

— Кодът ни дава и друга важна информация, шефе. Според него от петте момичета само две са спали с Морвал. Алин Малтера и неидентифицираното момиче със синята престилка в салона на дома му.

— Добре, съгласих се. Седемнадесет срещи и Морвал има сексуални отношения с момичето, което е на колене пред него. Накъде биеш?

— Ако тръгнем от хипотезата, че Жером Морвал е имал дете, да кажем, преди десетина години, тази жена е единствената от групата, която може да бъде майка на детето.