Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nympheas noirs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2020)
Начална корекция
sqnka (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Мишел Бюси

Заглавие: Черните лилии

Преводач: Силвия Колева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: Ропринт ЕАД

Редактор: Мария Чунчева

Художник: Яна Аргиропулос

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978-619-164-243-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5040

История

  1. — Добавяне

48

— Клод Моне има ли наследници? Искам да кажа — живи?

Въпросът на комисар Лорантен изненадва Ашил Гийотен.

Лорантен от самото начало го кара без заобикалки. Обадил се по телефона в Музея на изобразителното изкуство в Руан и поискал да разговаря с най-добрия специалист по Клод Моне. Накратко — с Ашил Гийотен! Секретарката го намерила по спешност на мобилния му телефон. Докато бил в разгара на разгорещено събрание с организационния комитет на предстоящото събитие „Импресионистична Нормандия“. Събранието вече се точело безкрайно, така че той излязъл с известно удоволствие в коридора.

— Дали Клод Моне е имал наследници… Е, добре, господин комисар, малко е трудно да се каже…

— Как така „трудно“? В какъв смисъл?

— Ами, добре, ще се постарая да бъда максимално ясен… Клод Моне е имал двама сина от Камий Донсийо, първата си съпруга: Жан и Мишел. Жан се жени за Бланш, дъщерята на втората му съпруга от първия й брак. Жан умира през хиляда деветстотин и четиринайсета година, а Бланш — през хиляда деветстотин четирийсет и седма. Двойката не е имала деца. Мишел Моне умира през хиляда деветстотин шейсет и шеста година. Той е последният наследник на Клод Моне. Няколко години преди смъртта си Мишел Моне прави свой единствен наследник музея „Мармотан“, с други думи — Академията по изобразително изкуство.

И до днес музеят приютява колекцията „Моне и приятели“ или повече от сто и двадесет картини. Най-значимата колекция на…

— Значи няма повече наследници — прекъсва го Лорантен. — Потомството на Клод Моне угасва в рамките на едно-единствено поколение.

— Е, не съвсем — уточнява Гийотен, като почти ликува.

Лорантен кашля в слушалката.

Гийотен прави кратка пауза и предизвиква напрегнато мълчание между двамата.

— Мишел Моне е имал извънбрачна дъщеря от любовницата си Габриел Бонавантюр, очарователна жена, работеща като манекен. Мишел Моне узаконява връзката им, като се жени за нея в Париж през хиляда деветстотин трийсет и първа година, след смъртта на баща си.

Комисар Лорантен избухва в слушалката:

— Но в такъв случай тази извънбрачна дъщеря е последната наследница на Клод Моне. Та тя е негова внучка!

— Не — отговаря спокойно Гийотен. — Не. Странно, но Мишел никога не е признал извънбрачната си дъщеря, дори след като се оженил за майката. Така че тя никога не е видяла и един сантим от прословутото наследство на дядо си.

Гласът на комисар Лорантен едва се чува:

— А как се казва тази извънбрачна дъщеря?

Гийотен въздиша.

— Името й е във всяка книга, посветена на Моне. Казвала се е Анриет. Анриет Бонавантюр. Всъщност не знам защо употребявам минало време. Сигурно е жива и до днес или поне така си мисля.