Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Nympheas noirs, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвия Колева, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Начална корекция
- sqnka (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2020)
Издание:
Автор: Мишел Бюси
Заглавие: Черните лилии
Преводач: Силвия Колева
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: Ропринт ЕАД
Редактор: Мария Чунчева
Художник: Яна Аргиропулос
Коректор: Снежана Бошнакова
ISBN: 978-619-164-243-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5040
История
- — Добавяне
48
— Клод Моне има ли наследници? Искам да кажа — живи?
Въпросът на комисар Лорантен изненадва Ашил Гийотен.
Лорантен от самото начало го кара без заобикалки. Обадил се по телефона в Музея на изобразителното изкуство в Руан и поискал да разговаря с най-добрия специалист по Клод Моне. Накратко — с Ашил Гийотен! Секретарката го намерила по спешност на мобилния му телефон. Докато бил в разгара на разгорещено събрание с организационния комитет на предстоящото събитие „Импресионистична Нормандия“. Събранието вече се точело безкрайно, така че той излязъл с известно удоволствие в коридора.
— Дали Клод Моне е имал наследници… Е, добре, господин комисар, малко е трудно да се каже…
— Как така „трудно“? В какъв смисъл?
— Ами, добре, ще се постарая да бъда максимално ясен… Клод Моне е имал двама сина от Камий Донсийо, първата си съпруга: Жан и Мишел. Жан се жени за Бланш, дъщерята на втората му съпруга от първия й брак. Жан умира през хиляда деветстотин и четиринайсета година, а Бланш — през хиляда деветстотин четирийсет и седма. Двойката не е имала деца. Мишел Моне умира през хиляда деветстотин шейсет и шеста година. Той е последният наследник на Клод Моне. Няколко години преди смъртта си Мишел Моне прави свой единствен наследник музея „Мармотан“, с други думи — Академията по изобразително изкуство.
И до днес музеят приютява колекцията „Моне и приятели“ или повече от сто и двадесет картини. Най-значимата колекция на…
— Значи няма повече наследници — прекъсва го Лорантен. — Потомството на Клод Моне угасва в рамките на едно-единствено поколение.
— Е, не съвсем — уточнява Гийотен, като почти ликува.
Лорантен кашля в слушалката.
Гийотен прави кратка пауза и предизвиква напрегнато мълчание между двамата.
— Мишел Моне е имал извънбрачна дъщеря от любовницата си Габриел Бонавантюр, очарователна жена, работеща като манекен. Мишел Моне узаконява връзката им, като се жени за нея в Париж през хиляда деветстотин трийсет и първа година, след смъртта на баща си.
Комисар Лорантен избухва в слушалката:
— Но в такъв случай тази извънбрачна дъщеря е последната наследница на Клод Моне. Та тя е негова внучка!
— Не — отговаря спокойно Гийотен. — Не. Странно, но Мишел никога не е признал извънбрачната си дъщеря, дори след като се оженил за майката. Така че тя никога не е видяла и един сантим от прословутото наследство на дядо си.
Гласът на комисар Лорантен едва се чува:
— А как се казва тази извънбрачна дъщеря?
Гийотен въздиша.
— Името й е във всяка книга, посветена на Моне. Казвала се е Анриет. Анриет Бонавантюр. Всъщност не знам защо употребявам минало време. Сигурно е жива и до днес или поне така си мисля.