Мишел Бюси
Черните лилии (22)

21

Както вече разбрахте, стаята и банята ми се намират горе, в кулата на мелницата „Шеньовиер“ — малка квадратна кула от дърво и камък. Това са две мънички помещения, в които не би се съгласил да живее никой друг.

Бавно прибирам и завързвам косите си. Вече взех решение. Налага се да изляза. Тази сутрин ще посетя Патрисиа Морвал. Мрачно оглеждам тъмното петно на пода. Повечето от дрехите, които носех на погребението, още са мокри. Съхнали са цяла нощ. Чувах как се изцеждаха, а на сутринта видях цяла локва вода на пода. Наясно съм, че това е само вода и ще изсъхне. Обаче неотлъчно мисля само за мокрото петно, тъй като е точно под моите „Лилии“.

Сигурно си казвате, че съм просто една стара откачалка. Нали? Не бъркате, поне по този въпрос. Приближавам се до прозореца. Моята кула има едно-единствено предимство: в цялото село няма по-добра наблюдателница. Гледам отгоре река Епт, остров Орти, равнината, градините на Моне, Кралския път и виждам всичко — чак до кръстовището… Тук е моят „мирадор“^[1].

Понякога оставам пред прозореца цели часове. Отвращавам се от себе си. Кой би повярвал, че ще се променя така? Че ще се превърна в зла и свадлива клюкарка, която прекарва времето си зад сивите стъкла в шпиониране на съседите, непознатите, туристите? Портиерката на селото. Неприветлива старица. Същински темерут. Защото е точно така.

Често безкрайната върволица от коли, автобуси, пешеходци, велосипеди и какво ли не по Кралския път ме уморява.

Всички те правят последните си крачки по Голготата на импресионизма.

Случва се обаче и да не е така. Понякога има приятни изненади като сегашната. Човек не може да сбърка мотоциклета, който завива малко след мелницата към селото, по улица „Коломбие“. Самият инспектор Лоренс Серенак!

Наблюдавам. Никой не знае, че съм тук. Никой дори не подозира. А дори да разберат, какво ще се промени? Какво по-естествено от това някоя любопитна бабичка да се кокори и да не пропуска нищо всяка сутрин, ден след ден, като малка червена рибка, която забравя какво е правила след всяка обиколка на аквариума?

Кой би се пазил от такъв свидетел?

В това време инспектор Серенак вече е обърнал мотора си по улица „Коломбие“. Ето че се връща и вече е на път към голямото бедствие.