Мишел Бюси
Черните лилии (17)

16

Чашата на инспектор Серенак замръзва в ръката му. Помощникът му се държи като ученик, на когото учителят е задал твърде трудно домашно и сега момчето изпитва колебание: иска да му го покаже, но го възпира силен страх.

Дясната ръка на Бенавидиш потъва в огромно досие, от което вади лист с формат А4.

— Ами вижте, инспекторе, започнах тази работа, за да станат някои неща малко по-ясни…

Серенак си взема парче кекс и учудено се навежда над листа. Силвио продължава да говори:

— Правя това, за да подредя мислите си. Малко е маниакално, но винаги си водя записки и ги преглеждам, правя анализи, синтезирам информацията, чертая скици. Според мен има три възможни следи. Ето, вижте, разделих листа на три колони. Първата е престъпление от страст и може да се свърже с някоя от любовниците на Жером Морвал. Разбира се, може да подозираме жена му или някой твърде ревнив съпруг, или пък влюбена в него жена, която е отблъснал…

Серенак му намига.

— Да благодарим на доставчика… Продължавай…

— Втората колона е посветена на живописта. Тук влизат колекцията му от картини, творби от Моне, които е издирвал, „Водните лилии“. Може и да е укривал разни неща. Така или иначе, са намесени изкуство и пари.

Серенак дъвче поредното кексче и изпива на един дъх остатъка от кафето. Бенавидиш по навик събира трохите и маха от масата чашката. После вдига очи и разглежда картините по стените, които шефът му е накарал да окачат още с пристигането си. Тулуз-Лотрек, Писаро, Гоген, Реноар…

— Голям късмет имаме, че разбирате от живопис, инспекторе — добавя той.

— Съвпадение, Силвио… Не съм и помислял, като ме преместиха във Вернон, че първият ми случай ще е труп в канала на Живерни… Още в полицейското училище се интересувах от изкуство и затова карах повечето пъти стажа си в Управлението за опазване на изкуството в Париж.

Бенавидиш за първи път чува, че има и такава служба.

— Не си падаш много по изкуството, а, Силвио?

— Само по кулинарното…

Серенак се смее.

— Така е! Ще свидетелствам с пълна уста… Незабавно уведомих колегите от Управлението в Париж да проверят за кражби, укривания, съмнителни колекции, незаконни продажби на картини… Малко хора имат представа какъв огромен бизнес е това. Навремето се занимавах доста с тези неща… Разиграват се милиони… Чакам новини от колегите. А третата колона?

— Третата… Не се подигравайте с мен… се отнася за децата. За предпочитане — единадесетгодишните. И тук не липсват следи. Ами, ето, въпросната картичка и цитата от Арагон. Морвал може да е имал любовница преди дванадесет години и да е създал дете, а жена му никога да не е разбрала това… Има и друга смущаваща подробност. Според специалистите, хартията на картичката е доста стара. Искам да кажа, че картичката е отпреди петнадесетина години. А текстът: „ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!“ също трябва да е оттогава. Само че цитатът от Арагон май е по-нов. Странно, нали?

— Браво, Силвио! — подсвирва с възхищение Серенак. — Ти си съвършен помощник!

Внезапно става на крака и продължава да се смее.

— Абсолютен педант си, но понеже работим в екип и аз не съм такъв, средноаритметичното число показва нормални стойности…

После се отправя към вратата.

— Хайде, Силвио, да се размърдаме… Ще дойдеш ли с мен в лабораторията?

Без да проговори, Бенавидиш тръгва с него. Вървят по коридорите и слизат по едно зле осветено стълбище. Без да спира, Серенак се обръща към помощника си:

— Запиши си сред приоритетите най-важната ни стъпка: трябва да търсим свидетели. Безумно е все пак, че в едно село, където всички рисуват от сутрин до вечер, никой не е видял нищо в деня на убийството на Морвал. И че случайни свидетели са някакъв непознат папарак, който ни изпраща скапани снимки, и едно куче, което търси кой да го погали. Разбра ли нещо за къщата до перачницата, имам предвид онази двувърха сграда — мелницата?

Серенак вади ключ и отваря огнеупорната врата, на която пише: „Лаборатория — архиви — документация“.

— Не още. Ще се заема веднага щом имам свободна минута — отвръща Силвио.

Инспекторът отваря червената врата.

— Междувременно се сетих за още нещо, което ще възложа на цялото управление. Ще мобилизирам целия екип… Шефът ви е подготвил изненада!

Влиза по-навътре в мрачната стая. Върху първата маса има кутия. Серенак я отваря и изважда оттам гипсова отливка на подметка от обувка.

— Номер 43 — заявява той гордо. — Подметка от гумен ботуш. Няма две еднакви в света. Според Мори, отливката е по-точна от пръстов отпечатък. Следата е оставена в калта на брега на потока няколко минути след убийството на Морвал. Няма да анализирам твърде много, но човекът, който е оставил тази следа, най-малкото е свидетел на убийството… дори би могъл да бъде и самият убиец!

Силвио опулва очи.

— И какво ще правим с тази улика?

Серенак се смее.

— Обявявам началото на операция „Пепеляшка“!

— Уверявам ви, шефе, че полагам всички усилия, но не мога да схвана хумора ви…

— И това ще стане, Силвио. Ще свикнеш. Когато човек работи с някого, започва да го разбира. Не се безпокой…

— Не се безпокоя. И да ви кажа право, много-много не ми пука. В какво се състои операция „Пепеляшка“?

— Предлагам ви селски вариант на приказката, в който ще изобилстват кал и блата. А мисията ще се състои в това да съберете всички гумени ботуши, които селяните на Живерни си държат по къщите.

— Само това ли?!

Силвио прокарва пръсти през косата си.

— Е, колко ще са общо? Сто и петдесет, най-много двеста чифта…

— Дявол да го вземе, шефе… Доста странна идея.

— Точно така! Дори ми се струва, че точно затова ми харесва толкова много!

— Добре, шефе, но най-вероятно убиецът ги е хвърлил… ботушите, де. Освен ако не е последният тъпак, няма да си даде ботушите на полицаите…

— Точно така, умнико, точно така… Ще работим на принципа на елиминирането. Например ще проучим онези жители на Живерни, които ще твърдят, че нямат ботуши или че са ги изгубили, или пък индивиди, които ще ни дадат съвсем нови ботуши, „случайно“ купени вчера. И тогава ще бъдат начело в списъка на заподозрените…

Бенавидиш се втренчва в гипсовата отливка и лицето му се озарява от усмивка.

— Ако мога да се изразя така, шефе, понякога наистина имате идиотски хрумвания… Но най-лошото е, че подобен подход може да ни помогне! Още повече че погребението на Морвал ще се състои след два дни. Представете си, че вали като из ведро… Всички жители на Живерни има да ви псуват…

— Да не би в Нормандия да ходите на погребение с ботуши?

— Ако вали като из ведро — да… — отговаря Силвио и избухва в смях.

— Силвио, и аз на моменти имам проблеми с твоя хумор…

Помощникът отминава забележката.

— Сто и петдесет чифта ботуши! — мърмори той. — Това в коя колона да го впиша?

За миг и двамата замълчават. Серенак наблюдава мрачната стая, наблъсканите с архиви етажерки, които заемат три от четирите стени, ъгъла, където е жалката лаборатория, и четвъртата стена, където е документацията. Бенавидиш грабва една празна червена кутия и написва върху капака й: „Морвал“, като си казва, че ще класира първите данни за досието малко по-късно.

После рязко се обръща към началника си.

— Впрочем, инспекторе, взехте ли от училището списъка на единадесетгодишните деца? Тъкмо ще ги впиша в третата колона. На този етап тя е най-празна…

— Не още, Силвио — прекъсва го Серенак. — Стефани Дюпен ще ми го подготви… Доколкото виждам, предвид естеството на снимките с хитпарада на любовниците на Морвал, тя вече не е главната ни заподозряна…

— Само дето аз се осведомих за съпруга й — Жак Дюпен. За разлика от жена си, той има идеалния профил за заподозрян.

Серенак смръщва вежди.

— Разкажи ми повече. Какъв е идеалният профил?

Бенавидиш отново преглежда бележите си и промърморва:

— Понякога е добре да имаш помощник!

Серенак искрено се забавлява на думите му.

— Ами… Жак Дюпен… На около четиридесет години. Агент по недвижими имоти във Вернон, впрочем — доста посредствен. В свободното си време — ловец. Като повечето жители на Живерни. Болезнено ревнив. Е, какво ще кажете?!

— Следи го! Изкъсо!

— Сериозно ли говорите!

— Да. Ще следваме интуицията си или по-скоро — ще се доверим на предчувствието си.

— Какво ви подсказва интуицията?

Серенак движи пръста си по досиетата с букви Е, Ж, 3, И…

— Няма да ти хареса, Силвио…

— Още едно основание да споделите с мен. И така — какво казва интуицията ви?

Пръстът на Серенак продължава нататък — К, Л, М, Н…

— Интуицията ми подсказва, че има вероятност на бял свят да излезе още една драма…

— Налага се да ми кажете нещо повече, шефе. По правило не си падам особено по интуицията на полицаите, по-скоро съм привърженик на метода да се събират улики дори в излишък, за да бъдем по-убедителни. Признавам обаче, че ме заинтригувахте…

О, П, Р, С — продължава Серенак и казва неочаквано:

— Стефани Дюпен… Грози я опасност.

Силвио смръщва вежди, като че ли стаята е станала още по-мрачна.

— Какво ви кара да мислите така?

— Вече ти казах. Интуицията.

Т, У, Ф, Х — продължава да препуска нервният пръст на Серенак. После вади трите снимки от джоба си и хвърля тази на Стефани Дюпен на масата до гипсовата отливка. Продължава да говори, докато Бенавидиш го наблюдава с изражение на инквизитор.

— Не знам точно. Погледът й е много настоятелен, а ръкостискането — доста силно. Сякаш усетих зов за помощ… Ами това е…

Бенавидиш се приближава. По-дребен е от Серенак.

— Силно ръкостискане… Зов за помощ… С цялото ми уважение, шефе, и понеже обичате откровеността, мисля, че смесвате нещата и че говорите пълни безсмислици…

Силвио взема снимката от масата и дълго наблюдава грациозния силует на Стефани Дюпен, както върви ръка за ръка с Морвал.

— Донякъде ви разбирам, шефе, но не искайте от мен да се съглася със становището ви.