Мишел Бюси
Черните лилии (15)

14

Петте снимки лежат върху бюрото в полицейското управление. Лоренс Серенак държи кафяв плик от плътна хартия.

— Свети Боже! — смотолевя Силвио Бенавидиш. — Кой може да е изпратил тези неща?

— Не знам. Намерихме плика сред останалата поща тази сутрин. Пуснат е в пощенска кутия във Вернон. Снощи.

— Само снимки. Няма писмо. Нито думичка.

— Не. Никакво обяснение. Но посланието не би могло да бъде по-ясно. Това е един вид компилация на любовниците на Жером Морвал. Подбор на най-добрите… Моля те, Силвио, хвърли един поглед. Аз вече ги съзерцавах доста време…

Силвио само вдига рамене и се навежда над снимките. Жером Морвал присъства на всяка. На всяка обаче е с различна жена. Без неговата. Жером Морвал е застанал зад някакво бюро, подпрял се е на коленете на някакво момиче и го целува право в устата. Може да е секретарката му. Жером Морвал седи на канапе в дискотека, а ръката му гали гърдите на момиче, облечено в рокля с пайети. Жером Морвал, гол до кръста, се е излегнал на плажа до момиче с млечнобяла кожа. Ако се вярва на фона, това се е случило някъде в Ирландия. Жером Морвал седи в салон, където стените са отрупани с картини. Прилича на неговия дом. Заедно с някакво момиче на колене, което е обърнало гръб на обектива, но не и на офталмолога. Жером Морвал върви по някаква пътека над Живерни ръка за ръка със Стефани Дюпен. На снимката се вижда църквата „Сен Радегонд“.

Силвио Бенавидиш подсвирва с уста:

— Работа на професионалист, няма какво да кажа!

Серенак се усмихва.

— И аз смятам така. Добре е представил нашия офталмолог. Морвал все пак няма тяло на филмова звезда в първа младост…

Бенавидиш поглежда малко разсеяно към шефа си и уточнява:

— Имам предвид не Морвал, а онзи, който е направил снимките!

— Невероятен си, Силвио! Нищо не пропускаш! Извинявай, че те прекъснах. Продължавай… — намига му Серенак.

Силвио се изчервява и продължава със заекване:

— Исках да кажа, шефе, че несъмнено това е работа на частен детектив професионалист. На пръв поглед изглежда, че снимките, или поне тези от кабинета и салона, са заснети през някой прозорец, и то с обектив, какъвто дори папараците невинаги могат да си позволят.

Серенак разглежда отново фотографиите.

— Мда. Разбирам какво искаш да кажеш. Но вътрешните снимки са доста размити, нали? Е, няма да ги критикувам, защото все пак работата е по-скоро добре свършена… Очевидно Морвал си е избирал очарователни момичета. И наистина става въпрос за частен детектив, а не за ченге.

Силвио не оборва думите му.

— Според вас — пита той, — кой, освен жена му е могъл да поръча тези снимки?

— Ами не знам. Ще разпитаме Патрисиа Морвал, само че по време на срещата ни не бе особено приказлива, що се отнася до изневерите на мъжа й. Та ми се струва, че в тази работа трябва да сме крайно предпазливи и да преценяваме особено внимателно очевидните неща.

— Какво искате да кажете?

— Ами например че тези пет снимки са доста различни. Показват различни неща. На снимките в салона, кабинета и дискотеката Морвал очевидно е с момичета, с които спи…

Бенавидиш смръщва вежди.

— Добре, добре — продължава Серенак. — Може би избързвам малко. Бих казал, че Морвал е достатъчно близък с момичето в дискотеката, чиято гръд гали, или пък с момичето, което целува в кабинета си, но затова пък снимката на плажа и особено снимката на пътеката над Живерни с нищо не показват, че тези две жени непременно са му любовници.

— На последната снимка е единственото момиче, което познаваме. Това е Стефани Дюпен, селската учителка, нали не се лъжа?

Серенак кима мълчаливо с глава.

— А и да ви кажа право, шефе, не разбирам накъде биете и какво искате да постигнете с женските истории на Морвал. Изневерявал е човекът на жена си и толкова…

— Ще ти кажа накъде бия. Никак не обичам такива анонимни подаръци като тези снимки. А още по-малко искам да насочвам разследването си в конкретна посока въз основа на пратката на някой мошеник. Разбираш, нали, че съм голямо момче и страшно се дразня, когато някакъв тип, дето не се показва, ми диша в гърба и ме учи какво да правя.

— Бихте ли се изразили по-ясно?

— Нищо не доказва, че щом като Стефани Дюпен е на тези снимки, е любовница на Морвал. Но е напълно възможно на някого да се иска да изглежда така и ако се подведем, можем да объркаме нещата…

Силвио Бенавидиш се чеше по главата и размишлява върху хипотезата на шефа си.

— Съгласен съм с вас, но все пак не можем да пренебрегнем наличието на тези снимки.

— Категорично не. Още повече че не сме разкрили мистерията… Погледни гърба на всяка снимка, Силвио.

Силвио обръща една след друга снимките. На тази в дискотеката пише 1503, на онази, където Морвал е в кабинета си — 2302, от плажа е маркирана с 2102, а от салона с 1703. И накрая, на гърба на снимката, правена на хълма над селото, стои цифрата 0301.

— Мамка му! — казва Силвио. — Какво ли означават тези цифри?

— Нямам никаква представа.

— Може би дати. Може би указват дните, когато са направени снимките…

— М-да. Може би всички са направени от януари до март? Ами че той е бил в завидно здраве! Имам предвид Бога на катарактите. Не мислиш ли? Да ми отрежат ръката, ако снимките на плажа в Ирландия са правени посред зима!

— Е?

— Ами ще търсим, Силвио! Нямаме избор. Ще ровим. Ще ти предложа една игра… Съгласен ли си?

Бенавидиш се усмихва едва-едва. Нащрек е.

— Ами, не, всъщност — не…

— Да, ама нямаш особен избор!

Серенак се навежда, събира петте снимки, разбърква ги, а после ги нарежда като ветрило, като при игра на карти. Подава ги на Силвио.

— Всеки си избира по една. Редуваме се. Хайде, Силвио! Всеки от нас ще изтегли своите карти. А после и двамата ще си поиграем на ченгета. Ще открием името и биографията на всяка от дамите, както и има ли алиби за деня на убийството на Морвал. Среща след два дни и ще видим кой е по-добър.

— Ама наистина, шефе, понякога сте странен…

— Не, Силвио! Просто представям нещата по този начин. Какво мислиш, че трябва да правим сега, освен да открием кои са тези дами? Нали няма да допуснем Мори и Лувел да тръгнат вместо нас на лов и да открият преди нас кои са тези нежни същества, а?

Серенак избухва в смях.

— Е, щом се колебаеш, аз съм на ход. Започвам.

И изтегля снимката на Морвал, опрял се в коленете на момичето в кабинета си.

— Непознатата секретарка, която си играе на чичо доктор с шефа си… Ще видим. Твой ред е!

Силвио въздиша, а после изтегля една от подадените му карти.

— Не хитрувай, не гледай цифрите!

Силвио обръща снимката. Оказва се от нощното заведение.

— Късметлия! Момичето с пайетите!

Силвио се изчервява. А Лоренс Серенак отново тегли снимка. Попада на онази с момичето на колене.

— Изненадата на шефа. Момичето с гръб към обектива. Ти си…

Серенак подава последните две „карти“ на помощника си.

Той тегли едната и му се пада плажът в Ирландия.

— Тайнствената непозната в Ирландия. Добре се справяш, хитрецо.

Силвио Бенавидиш потупва със снимките по бюрото, а после отправя иронична усмивка към шефа си.

— Не се подигравайте с мен, шефе. Не знам как успяхте, но още от самото начало бях убеден, че снимката на Стефани Дюпен ще се падне на вас.

— Не е лесно да те преметне човек, а? Няма да ти разкрия тайната си. Имам си номер в живота. Прав си обаче, че шефът винаги има известно предимство. Красивата учителка е за мен… Виж, Силвио, не се занимавай особено с цифрите, номерата или датите на гърба на снимките… Убеден съм, че като открием самоличността на дамите, те сами ще ни се разкрият.

После прибира снимките в чекмеджето на бюрото си.

— А що се отнася до останалите неща, захващаме се и с тях, нали?

— Окей. Започваме. Но преди това, шефе, искам да ви кажа, че ви донесох подарък. Нищо, че ме разкарвате насам-натам. Не съм злопаметен.

Бенавидиш става, преди Серенак да успее да каже нещо в своя защита. Излиза от офиса и се връща след няколко минути с бяла книжна торба.

— Ето, направо от фурната, ако мога да се изразя така…

Силвио Бенавидиш изсипва торбата върху масата и от нея падат малки шоколадови кексчета — браунита.

— Изпекох ги за жена ми — уточнява той. — Тя обикновено си умира за тях, но от петнадесет дни почти не може да се храни. Дори ако с тях й сервирам моя специалитет — английски крем.

Серенак се тръшва в едно кресло на колела.

— Ти си ми като майка, Силвио. Признавам го. Ще ти призная и още нещо… Пожелах да ме преместят в това скапано място на север от Париж, само и само да имам помощник като теб…

— Само не прекалявайте!

— Искаш да кажеш, че не полагам достатъчно усилия…

После вдига поглед към помощника си.

— Кога ще се роди бебето?

— Според изчисленията — след пет дни, но нали знаете… А и после, наясно сте как е…

Серенак захапва едно кексче.

— Мамка му! Божествени са… Жена ти бърка, че не ги яде…

Силвио Бенавидиш се навежда над някаква папка, а когато вдига очи, Серенак е станал от креслото.

— Да не ти разправям пък колко ще са вкусни с кафе… Слизам да си взема едно. Искаш ли да ти донеса нещо?

Силвио държи в ръцете си дълга нагъната разпечатка, която стига чак до пода.

— Ами, не. Нищо.

— Наистина ли нищо?

— Е, добре. Един чай, но без захар.

Минава доста време, преди Серенак да се върне с две пластмасови чаши в ръце. Трохите от браунитата на масата вече са почистени. Серенак въздиша, като иска с това да покаже на помощника си, че е имал нужда от малка почивка. Едва е седнал, и Бенавидиш вече започва резюмето си…

— Ами, вижте, шефе, ще бъда кратък… Докладът от аутопсията потвърждава, че Морвал най-напред е бил прободен с нож. Умрял е на секундата. А после някой му е разбил черепа с камък и е потопил главата му в канала. Специалистите са категорични: престъплението е станало точно по този начин и в описания ред.

Серенак потапя едно брауни в чашата с кафе, а после коментира с усмивка:

— Предвид списъка на Морвал, в престъплението може да са намесени три ревниви личности. Сдружение на рогоносците. Това може да обясни ритуала на убийството. Също като в „Ориент експрес“ на Агата Кристи^[1]…

Бенавидиш го гледа съсредоточено.

— Шегувам се, Силвио, шегувам се.

После пак топи кексчето в кафето.

— Така… ще бъда сериозен две минути. Ще ти призная, че в тази работа има нещо доста странно. Между отделните елементи на престъплението има връзка, но не може да се сглоби пъзелът…

Лицето на Бенавидиш светва.

— Напълно съм съгласен с вас, шефе…

После се колебае, но само за миг.

— Впрочем трябва да ви покажа нещо. Нещо, което доста ще ви изненада.