Мишел Бюси
Черните лилии (12)

11

Автобусът за Вернон завива по улица „Клод Моне“ и се отправя към църквата. В онази част на селото, където потокът от туриста е по-рехав. Ако може да се каже така…

Обичам да прекосявам селото, седнала най-отпред в автобуса. Чувствам се така, сякаш съм пред огромен екран. Минаваме покрай галериите „Демаре“ и „Канди“, агенцията за недвижими имоти „Имо Престиж“ и хотел „Боди“. Автобусът застига група деца. Клаксонът ги стряска и дечурлигата пристъпват встрани, като газят без никакво притеснение рози и ириси. Други двама бягат по-бързо и се спират чак когато стигат полето. Познавам ги. Те са винаги заедно. Пол и Фанет. Забелязвам и Нептун, който тича в тревата около тях. Това куче никога не изпуска от поглед децата, особено Фанет — момиченцето с плитките.

Да ви кажа, мисля, че съм разглезила Нептун. Аз съм се загрижила за него, а той си прекарва доста добре и без мен с децата от селото.

В края на улицата е следващата спирка на автобуса. Не мога да се въздържа и въздъхвам шумно. Масово преселение! Там чакат повече от двайсетима туриста с куфари на колелца, раници, и разбира се, огромни платна в рамки, завита в амбалажна хартия.