Мишел Бюси
Черните лилии (10)

9

Автобусът спира на площада пред кметството. Зад волана седи жена. Изобщо няма излъчване на мъжкарана или на шофьор. Просто една обикновена дребна женица. Би могла да бъде медицинска сестра или секретарка. Не знам дали сте забелязали, но напоследък все жени карат тези страховити сандъци. Особено помежду селските маршрути. Едно време това не беше възможно. Изобщо нямаше дами, които да шофират автобуси. Може би причината е, че по селата вече има само старци и деца, та няма кой да поеме обществения транспорт. Да, това трябва да е причината. Да си шофьор на автобус, вече не е мъжки занаят.

Трудно повдигам крака си, за да преодолея стъпалото. Плащам билета си на момичето, а то ми връща рестото като същинска касиерка. Настанявам се най-отпред. Сандъкът е наполовина празен, но аз си знам какво ще стане: много туристи ще се качат на изхода на Живерни и повечето ще слязат на гарата във Вернон. Вече няма спирка пред болницата в града, но обикновено на шофьорите им е жал за мен, защото виждат, че съм за никъде с тези кьопави крака. Така че ме оставят малко преди старата спирка до болницата. Разбирате, нали, че когато жени карат автобусите, те мислят за тези неща.

Сещам се за Нептун. Вчера взех такси, за да се прибера. Струваше ми тридесет и четири евро! Не смятате ли, че е сериозна сума, и то само за десет километра? Такава била нощната тарифа, това ми обясни шофьорът на реното еспас. Е, шофьорите при всички случаи се възползват от ситуацията. Много добре знаят, че след двадесет и един и тридесет вече няма никакъв друг транспорт до Живерни. А виж, таксита карат само мъже. Никога не съм видяла жени. Защото ги е страх, че в такива моменти може да има и пазарлъци. Всъщност искам да ви кажа, че ще съм изключително доволна, ако успея да си хвана такси после… Защото тази вечер, според лекарите, може да му е последната на мъжа ми. А това може да отнеме голяма част от нощта…

Никак не ми е приятно, като идвам тук, да оставям Нептун да се шляе навън…