Владимир Набоков
Вълшебникът (2)

Втора бележка на автора^[1]

Както вече обясних в есето си, публикувано в „Лолита“, преди нея бях написал една повела — нещо като пра-Лолита, още през есента на 1939 г. в Париж. Бях сигурен, че много отдавна съм я унищожил, ала днес, докато двамата с Вера събирахме допълнителни материали, които да предоставим на Конгресната библиотека, изникна и този единствен екземпляр. Първата ми реакция беше да го прибавя към архива (заедно с картотеката за материали, които, макар и събирани за „Лолита“, бяха останали неизползвани), предназначен за Библиотеката на Конгреса, но тозчас ми хрумна нещо друго. Разказът се състои от петдесет и пет машинописни страници на руски и е озаглавен „Вълшебникът“. Сега, когато моята творческа връзка с „Лолита“ е вече прекъсната, препрочетох „Вълшебникът“ със значително по-голямо удоволствие, отколкото преди, когато си го припомних като „шкарто“ по време на работата ми над „Лолита“. Той представлява завършен къс красива руска проза, точен и проникновен…