Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Tabor Padlych Zien, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от словашки
- Донка Нейчева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Антон Балаж
Заглавие: Лагерът на леките жени
Преводач: Донка Нейчева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: словашки
Издание: първо
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Националност: словашка
Печатница: „Инвестпрес“
Излязла от печат: 15 юли 2016
Редактор: Росица Ташева
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Мила Томанова
ISBN: 978-619-150-821-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15144
История
- — Добавяне
9.
Жифот без въпроси
Набодената от иглите ръка още я наболяваше, но Ерничка вече ходеше из работилницата с малка ръчна количка, носеше от склада за шивачките басми и конци и прибираше ушитите престилки. А най-важното беше, че вече не се страхуваше от лагера — докторът изпълни горещата й молба и на другия ден след злополуката в работилницата й донесе три чифта гащички, така че вече не се боеше, че надзирателките, които ходят през нощта да проверяват дали жените не продължават, сега вече между себе си, видришките неморални дейности, ще я хванат с гола цепчица.
Вярно, че не бяха — Ерничка го усещаше при всяка крачка — тънички батистени или дантелени гащички от „Брук“ или „Бруно“ на улица „Михалска“, бяха ушити от доста груба и дебела материя, сякаш ги беше шил мъж, който за женските долни пропорции само е чувал. Или такива гащи получаваха надзирателките, за да имат усещането там, долу, че са като мъже, след като са се оставили да ги облекат в униформа и се държат така пренебрежително и сурово към тях, жените, станали толкова крехки и нежни под мъжките ръце. Над нея те вече имаха по-малко власт. Получила бе от доктора бележка, с която всеки ден ходеше в амбулаторията да й бият инжекции срещу малокръвие. Най-напред началничката Матилда побесня, когато прочете бележката, потвърдена от началника на лагера, и отиде с нея при Зигмунд, но той я охлади, като й каза, че е получил от Братислава заповед да лекува проститутките, а с камиона с брома е получил и лекарства, предназначени за тях. Началничката само бе замахнала с палката като разочарована лисица с опашката.
Ерничка все още доста се страхуваше от нея. Казваха, че бие черноборсаджийките и набожните женици, рита ги, скубе им косите, а две беше остригала нула номер. С остригване заплашваше и тях, ако направят нещо с мъжете и ги хванат или пък ако разбере, че някоя е забременяла. Сладкарката, на която много-много не вярваха — някои я подозираха, че в бараката играе ролята на ухо, — шепнеше вечер, че Матилда само ги плаши, а на черноборсаджийките е толкова ядосана, защото знаят за нея нещо компрометиращо от времето на войната, когато Мадла, както я наричаха, живяла в Петржалка[1]. Както сега иска да командва тях, така тогава командвала Хитлерюгенд, и една от тях й припомнила това веднъж, което наистина не трябвало да прави, ясно, че е проста и на нищо не се е научила, продължаваше Сладкарката, старата шмекерка. Ерничка по-скоро разчиташе на това, че младият просветен работник ще изпълни обещанието си и ще я вземе под крилото си.
Засега, леко въздъхваше зад количката Ерничка, това не се беше случило. Сигурно е засипан с културпросветна работа или пък малко се срамува, задето тогава през нощта сърцето му под якето се бе развълнувало от спомена за Пътя на младежта, мъжествеността му също се бе развълнувала, а когато Плажак ги изненада, неволното докосване на бедрото му бе доказало вълнението му. Въпросното докосване още дозряваше в нея, а когато си спомнеше за него, както сега, винаги усещаше колко лошо са ушити лагерните гащи.
Ерничка не си позволи друга въздишка, защото видя в прохода между машините да се приближава майсторката, която беше строга, но справедлива. Жените й бяха лепнали прякора Летвата, защото нямаше нищо, ни отпред, ни отзад, наистина беше като летва. Ерничка спря с количката, за да може майсторката да премине, но тя погледна часовника, извади от джоба си свирка и силно я наду.
— Десет минути почивка! — извика.
Машините започнаха да спират, настъпи тишина, жените станаха от пейките, взеха да се протягат и да си говорят. Тръгнаха към стената с портретите.
— Много се късат конците…
— Тази басма е като хартия…
— Ох, това не ти е Нехера…
— Нехера беше експлоататор…
— Но неговите платове не боядисваха ръцете…
— По-добре си трай, че…
Като стигнаха масата, върху която лежаха топовете с басма, шивачките се подпряха на ръбовете й и млъкнаха. Майсторката вече държеше в ръцете си вестник. Отначало десетминутките ги забавляваха, но после им омръзнаха. Майсторката също я караше през куп за грош, но бе длъжна да се прави на сериозна, да не би някой да я издаде пред заводската комисия.
— Отбелязала съм статия за Корея, момичета. В тази страна империалистите интриганти се заиграват със световния пожар[2]. Засега най-много страдат корейските деца. Това е, общо взето. Има и стихотворение. Съвсем кратко. За миньорите, много прочувствено… дори има тук нещо за любовта. Коя ще го прочете?
На никоя не й се искаше, дори любовта не ги привличаше. Тогава майсторката посочи Берта. Целият й прякор във Видрица беше Берта с голямата ръка, съкратено й викаха Голямата Берта, което понякога плашеше клиентите, но този, който не се откажеше, не оставаше разочарован. Майсторката й връчи вестника. Берта несръчно го пое, силно се изкашля. Ерничка прехапа устни, когато Берта започна по прешпорски[3] и със силен немски акцент да чете:
Жифот без въпроси
с фъглища сме писали планове,
залепили сме ги на штаклото,
наште цели тфърди кат бетон са.
Тфърд е, тфърд е пролетарский път
и фъпреки туй е пълен с любоф.
— Добре, Бертичка — похвали я майсторката, когато Берта й върна вестника и съвсем омаломощена, се заклатушка между топовете басма. — За в бъдеще може да има за любовта повече — утешително добави тя, обръщайки се към другите, и ги предупреди, че след пет минути ще продължат работата.
Шивачките бавно се върнаха при машините, Ерничка при количката си. Припомни си как Хомич й бе обещал, че някога ще й покаже своето стихотворение за строежа на щастието. Тя би могла да го прочете по-иначе от Берта. Когато беше при монахините, най-хубаво от всички четеше Библията и Часослова на света Анежка. Беше горда, че не се бе изложила и във Видрица, където художникът, който рисуваше Манда като на картината „Раждането на Венера“, докато се сношаваше с нея, караше Ерничка да чете доста неприличните му стихотворения и винаги се изненадваше, че гласът й остава спокоен и добре спазва ритъма. Обикновено художникът поръчваше бутилка шампанско в повече и идваше при нея, но тогава вече дори не успяваше да държи четката в ръката си, а Манда оставаше недовършена. На Манда все не й вървеше с мъжете, помисли си Ерничка и се запъти към склада за басма.
От другата страна малкият склад беше свързан с канцеларията на майсторката, която ходеше там да записва колко материал е изразходван, често оставяше вратата отворена, а Ерничка тайно я наблюдаваше, скрита зад шкафа с платове. И сега вратата беше отворена и отвътре се чуваха някакви гласове. Ерничка не успяваше да преодолее своето почти детско любопитство, което във Видрица някои мъже приемаха по-скоро зле. Приближи се към шкафа и през отвора между топовете плат надникна в канцеларията. Манда, изненадващо мина през главата й.
Манда седеше зад ниската масичка срещу майсторката и почти я докосваше с тежките си гърди. И двете изглеждаха някак засрамени. Тишина, после майсторката каза:
— Наистина не знам как да го направим. Ще трябва да ви обявим за ударничка.
Манда се размърда на стола. Явно не знаеше какво да каже.
— Това означава, че ще трябва да изпълнявате нормата сто и петдесет процента и да шиете престилки даже със спестения материал.
Манда се съгласи с цялото си тяло. Майсторката хвърли кос поглед върху гърдите й. Затвори очи, после ги отвори и леко възбудено изрече:
— В крайна сметка аз мога да разбера колко плат общо е спестен и ако го напиша на вас…
— Ще ви бъда много благодарна…
За момент сякаш и двете обмисляха въпроса. После майсторката отново спря поглед на Мандините гърди. Ерничка беше забелязала, че когато майсторката ходеше из работилницата и даваше съвети на шивачките, показваше им как да работят или поправяше зле направеното, най-дълго се задържаше при Манда, която се справяше съвсем добре, само дето малко й пречеха гърдите, та не успяваше да се наведе над машината толкова, колкото бе необходимо. Майсторката не можеше да й се нагледа. Това бяха забелязали и останалите жени.
Сигурно и Манда е наясно, тарикатка такава! — помисли си Ерничка, като чу как със своя дрезгав глас Манда каза:
— Знам, че в работилницата ме забелязахте… жените също обичат да ме гледат.
Ерничка чу, че майсторката смутено прошепна:
— Само… само бях любопитна дали… дали сте използвали някакво средство за порастване на гърдите… преди навсякъде го предлагаха…
Манда само поклати отрицателно глава.
— Никога!
После взе слабата, почти изсъхнала на вид ръка на майсторката в своите ръчища и я сложи върху гърдите си.
— Може да се уверите. Не… не се срамувайте — насърчаваше я тя с дрезгавия си глас.
Сякаш се допираше до нажежена плоскост — така изглеждаше майсторката, когато ръката й докосна Манда. Сигурно щеше да отдръпне ръката си, но Манда я притисна върху връхчето под басмата, което веднага започна да се съживява. Майсторката вече не се съпротивляваше и върху лицето й се появи мълчаливо учудване, което Ерничка по-скоро бе долавяла по лицата на мъжете.
— Дори не са повдигнати — невярващо рече майсторката и бавно, като слепец започна да опипва гърдите.
Добави и нещо, което Ерничка не разбра — за някакъв мъж, който щял да се спомине от удивление. А Манда, тази простачка, още повече се изпъчи и под басмата ясно се очертаха надигащите се втвърдени зърна.
Новото учудване на майсторката бе прекъснато от шума, идващ от шивачницата. Чуха се много гласове, някои от които със сигурност мъжки. Ерничка веднага се дръпна от пролуката, приближи се към количката, бързо я напълни с платове и побягна с нея към шивачницата.
— Де са сагуби, пиленце? — посрещна я Голямата Берта. — Мадла и рефисор та търсат!
Ерничка се изплаши и побърза по пътеката с количката.
За късмет, Берта само глупаво се беше пошегувала: началничката Матилда строго, но и съвсем делово обясни, че от тяхната работа в шивачницата, от техния бъдещ, но и от техния минал живот се интересуват изследователи, че директорът на един такъв институт е дошъл да ги разпита лично. Да му разкажат всичко за себе си, да не крият нищо, нито пък да лъжат, защото той ще разбере това и… — тонът на началничката стана заплашителен.
После тя се усети и млъкна.
— Не става въпрос за разпит, госпожо началник — внимателно поправи началничката гостът. — Напротив, това ще бъде доброволна и съвсем анонимна анкета. Мили дами, не трябва да се страхувате, че това ще обогати полицейското ви досие, анкетата служи изключително за научни цели — спокойно продължи мъжът.
Говореше някак плахо, с малко смутена усмивка, носеше приличен летен костюм и ръчно рисувана вратовръзка. Леките жени го гледаха, сякаш бе паднал от небето.
Майсторката, която беше дошла от канцеларията си, също бе изненадана. Манда се мъчеше да се скрие зад гърба й. Майсторката се намеси в разговора.
— Лагеристките определено напреднаха в работата. Успешно усвоиха по-лесните шивашки операции, работят отговорно и са, общо взето, трудолюбиви.
— Несръчните и мързеливите изпратихме в пералнята и при кокошките — допълни началничката.
— Не всяка има талант за тази работа — обясни майсторката. — Може да се учудвате, че тук шием само такива басмени престилки… — И майсторката взе от най-близката маса една недошита престилка. — На пръв поглед може да не изглеждат привлекателно…
— Смятам, че вървите в правилната посока — прекъсна я гостът. — Такава е новата тенденция: практичност, ефективност и достъпност, тези са главните принципи, които трябва да ръководят обличането на нашия пролетариат. В бъдещето модата ще стане излишна, тя също има класов произход, затова е причинила много нещастия. На нейната съвест лежи душевната и човешката травма на милиони момичета и жени работнички, тази експлоатирана армия, която в салоните и текстилните фабрики приготвяше скъпите и красиви рокли, дантеленото бельо, будещо извратения апетит на мъжете, а самата тя бе принудена да ходи бедно, дори грозно облечена. С това вече е приключено, както Френската революция приключи с ерата на кринолина. Ето кое трябва да е ясно, госпожо майсторка, и не е необходимо да се извинявате за него. Ще ни извини бъдещето — спокойно довърши гостенинът.
Майсторката още повече се смути, грозното й лице още повече погрозня. От напрежение взе да мачка в ръце престилката.
— Може малко да сте изненадани — плахо заговори отново гостенинът, — но съм дълбоко уверен, че в нашия бъдещ живот няма да е необходимо да привличаме вниманието с хубаво облекло, равенството между хората не би го допуснало, а на жените няма да им трябват всички тези еротични дразнители, дантели и найлони, които все още се предлагат в големите магазини, защото възпитаваме поколение от млади, образовани и ентусиазирани мъже, които няма да търсят в девойките тяхното тяло, а ще оценяват само и единствено техния дух.
Неизвестно защо Ерничка си спомни за онзи мъж — художника. Сигурна беше, че той никога няма да си избира жените така, както си мислеше ревизорът. Засмя се. Останалите жени, които явно също едва сдържаха смеха си, се разкискаха сякаш по заповед. И тъй като тези иначе весели жени не се бяха смели вече цял месец, сега започнаха лудо да се кикотят, побутваха се и се търкаха една в друга така, че басмените престилки върху телата им съвсем се намачкаха.
— Достатъчно! — изкрещя Матилда и удари силно с палката върху най-близката маса.
Жените млъкнаха, стреснаха се и някои с укор погледнаха към Ерничка. Началничката също я изгледа сърдито, палката в ръката й се вдигна заплашително, Ерничка усети как стомахът й се разтриса, аха да й причернее пред очите и…
— Радвам се, че това ви развесели. Новите идеи наистина е добре да се приемат с усмивка, не със сълзи, нали там, закъдето сме се запътили, трябва да се чува смях. Добре правите, че се смеете. Благодаря.
И гостът се усмихна на Ерничка.
Но Ерничка не успя да скрие сълзите си и само дето не припадна от страх, че когато гостът си отиде, началничката и надзирателките ще си разчистят сметките с нея.
— В работилницата имаме и десетминутки — някак злобно каза началничката.
— Днес прочетохме статия за Корея, а момичетата по собствена инициатива и стихотворение — додаде майсторката. — А по почина на профсъюзите ще започнем да развиваме и ударническо движение. Вашата другарка Манда — майсторката се обърна и посочи Манда — дойде при мен днес след десетминутката и се посъветвахме как да се включим в движението. Заедно разсъждавахме как да го направим, нали Манда?
Манда несигурно кимна и сведе очи.
— Решила е да изпълнява нормата най-малко сто и петдесет процента и всяка седмица да шие за нашите селскостопански труженички по още две-три престилки от спестената басма. Вярвам, че няма да остане сама в това начинание, момичета!
Шивачките взеха да оглеждат Манда и погледите им не бяха много приветливи. Това помогна на Ерничка да задържи надигащия се в нея нов смях и вече любопитно да поразсъждава над причините, които карат Манда да иска да става ударничка.